вторник, 9 май 2017 г.

България участва за първи път в голямо паневропейско изследване на стареенето в Европа



България участва за първи път в Изследването на здравето, стареенето и пенсионирането в Европа - Survey of Health, Ageing and Retirement in Europe (SHARE). Над 2000 души ще бъдат изследвани в периода май-септември 2017 година от анкетьори на GfK-България.
Можете да чуете разказ за изследването от интервюто ми в предаването Преди всички на програма Хоризонт, БНР.

вторник, 2 май 2017 г.


Съвместна пан-европейска изследователска инициатива подобрява изследването на застаряващите общества

 

 
Разширяването на обхвата на изследването SHARE позволява сравнителен анализ на държавите в Европейския съюз


Справянето с общите предизвикателства на застаряващите общества ще се подобри значително, като се разшири обхватът на наблюдението на SHARE за всички страни-членки на ЕС. Фактът, че европейските общества непрекъснато застаряват - ситуация, която е напълно непозната досега. За да се справим с тези безпрецедентни обстоятелства, от съществено значение е  широко сътрудничество на ЕС. SHARE, Изследването на здравето, остаряването и пенсионирането в Европа, е най-голямото паневропейско социално панелно изследване и е в състояние да спомогне за напредък в този съвместен процес: "Успяхме да интегрираме последните останали непокрити страните от ЕС в проучването. Това е голяма новост, която ни позволява да изследваме застаряващите общества във всички държави от Европейския съюз", каза Аксел Борш-Ступан, научен координатор на изследването.

Европейската комисия проправи път за включване на осем нови държави в проучването, защото SHARE е важен източник на доказателства, които спомагат за по-добро справяне с предизвикателствата в здравеопазването, заетостта и социалния сектор. Витенис Андриукайтис, европейски комисар по здравеопазването и безопасност на храните подчертава: "Европа все повече посребрява и изглежда, че тази тенденция ще продължи и през следващите десетилетия. За да се справим с предизвикателствата на застаряващите общества, е важно да се учим един от друг. Нашата цел е да подсилим осигуряването на специфични за страните и международните сравнителни данни, за да се улесни диалогът и политиките. Изследването SHARE има важен принос за постигане на тази цел". Рут Пасерман, заместник-началник на кабинета на Мариане Тисен, европейски комисар по заетостта, социалните въпроси, умения и трудова мобилност също обяснява ползите от разширяването: "Голям успех е, че много повече страни вече участват в SHARE. Изследване на застаряващите общества във всички страни членки на ЕС е абсолютно необходимо за взаимното ни опознаване. SHARE ще ни помогне да постигнем реформи, насочени към удължаване на трудовия живот и постигане на устойчивост на системите за социална защита в нашите застаряващи общества."

Застаряването на населението е едно от най-големите предизвикателства на 21-ви век. Много от сегашните пенсионни системи в европейските страни не са устойчиви. Разходите за здравеопазване постоянно нарастват и сближаването между поколенията изглежда застрашено. "Повишаване на осведомеността за бързото застаряване, през което преминават европейските общества е повод за емоционални дебати. От решаващо значение е да се обосноват тези дебати и политически решения на факти, а не на чувства", обобщи Аксел Борш-Ступан. SHARE именно предоставя данни за изготвяне на такива факти, чрез своята уникална концепция.

В момента SHARE обхваща 26 страни от Европейския съюз, както и Швейцария, и Израел. Данни от Англия и Ирландия са събрани в системата на хармонизирани проучвания Английско дългосрочно проучване на живота на възрастните хора (ELSA) и Ирандско дългосрочно проучване на животa на възрастните хора (TILDA). По този начин, пан-Европейско проучване на ефектите от нашите застаряващите общества и последиците от тях може да обхване всички страни от ЕС. Благодарение на усилията на Европейската комисия, SHARE е в състояние да приложи размер на извадка, който позволява сравнения по държави за изследователи и политически анализатори. Дори по-добре, много страни разширяват своята извадка, за да се предоставят на изследователите по-добри възможности за изследване на специфични за страната теми и да научат повече за национални предизвикателства при стареенето.
Данните събрани от SHARE са безплатни и достъпни за изследователите, и са много добре използвани: около две публикации, основани на данни от SHARE се публикуват всяка седмица. Те покриват икономически, здравни и социални науки, теми от пенсионирането до активния живот на възрастните хора и грижи в края на живота. Първата вълна на събиране на данни с всички нови държави ще започне през 2017.

За SHARE:

SHARE, Изследването на здравето, остаряването и пенсионирането в Европа (SHARE) е мултидисциплинарно и включва международна панелна база данни за здравето, социално-икономически статус и социалните и семейни мрежи от повече от 123 000 лица (при проведени около 293,000 интервюта) от 20 Европейска държави и Израел (вълна 1 до 6) на възраст 50 или повече години. 
Данните са достъпни и безплатни за цялата научна общност. SHARE отговаря на призива  на Европейската комисия "в сътрудничество с държавите-членки, да се проучи възможността за създаване на Европейско лонгитидюнално изследване за застаряването на населението". 
SHARE се превърна в основен стълб на Европейското изследователско пространство, избран като един от проектите, изпълнени в Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (ESFRI) през 2006 г. и предоставящ нов правен статут създаден до сега на първия консорциум за европейска научноизследователска инфраструктура (SHARE-ERIC) през март 2011 г. 
SHARE е централно координиран от проф.д-р Аксел Борш-Ступан, в Мюнхен, в Центъра за икономиката на живот на възрастните хора (MEA), Макс Планк Институт за социално право и социална политика.
В България SHARE се координира от Института за изследване на обществата и знанието при БАН - екип, ръководен от гл. ас. д-р Екатерина Маркова, гл. ас. д-р Габриела Йорданова, доц. д-р Васил Киров и Диана Ненкова.

понеделник, 8 декември 2014 г.

Принудителна гъвкавост и несигурност на заетостта Социологически анализ на качеството на труда в секторите строителство и сметосъбиране в България София



Излезе от печат новата ни книга "Принудителна гъвкавост и несигурност на заетостта
Социологически анализ на качеството на труда в секторите строителство и сметосъбиране в България"
. Доц. Васил Киров е научен редактор и съавтор заедно с мен и д-р Дарина Пейчева.

РЕЗЮМЕ
В условията на финансова и икономическа криза, започнала през 2008 г., качеството на труда като че ли отстъпва водещата си позиция в европейския дневен ред с оглед на запазване на работните места, но остава ключов елемент от европейския социален модел. Книгата представя социологически анализ на данни, набрани в рамките на европейския изследователски проект „WALQING – Качество на труда и живота при новоразкритите работни места в Eвропа“. Анализът се ограничава до изследването, проведено България, и се фокусира върху условията на труд в сметосъбирането и строителството – сектори, често свързвани с несигурност на заетостта, ниско заплащане, ниска квалификация на работната ръка. Ключова е тезата, че в тези дейности на икономиката в България доминира принудителната гъвкавост, която е основно в интерес на работодателите. А принудителната гъвкавост води до динамичното развитие на двойствен пазар на труда и на организация на труда, която не може да компенсира негативните ефекти за работещите. Липсата на възможности за развитие на уменията и за изразяване на гласа на работещите допълнително влошава качеството на труда в изследваните икономически дейности. Резултатите от изследването са представени в три глави. В първата глава се анализира въздействието на основни елементи на условията на труд – формата на трудовата заетост, работното време и заплащането на труда – като детерминанти на несигурност на работното място. Предмет на изследване във втората глава са организацията на труда, на придобиването на умения и на „гласа“ на работещите. В трета глава се засягат проблеми при условията на труд на работещите бедни в сметосъбирането и строителството. Работата ни по изследването на качеството на труда показва, че то е проблематично в изследваните сектори. Важен фактор за допълнителното му влошаване, който разглеждаме, е проявлението на кризата. Натискът на свитите пазари върху заетостта е изключително сериозен, както показва ситуацията със строителството. Това води до много по-малък обем дейности, а това е валидно не само за разглежданите два сектора. Инвестиционните планове също се преразглеждат и това ограничава допълнително въвеждането на нови инвестиции в технологии, в процеси, в мерки за подобряване на качеството на труда. Но ефектите върху заетите не са нито еднозначни, нито равномерно разпределени. Т.нар. периферия на компаниите най-често е потърпевша от извършването на съкращения, мерките за принудителни отпуски, прекъсвания, намалени обеми и т.н. От друга страна, не всички елементи на качеството на труда се променят в негативна посока (този извод в по-широк план е направен и по отношение на труда в Европа в рамките на проекта WALQING). Организационната промяна може да доведе до по-разнообразен труд и т.н. Така в крайна сметка може да твърдим, че в условията на криза качеството на нискоквалифицирания труд рязко спада, но кризата далеч не е единствената причина за състоянието на нещата и ще бъде наивно да очакваме автоматично подобряване след възстановяването на икономиката. Настоящият анализ представлява принос към изследването на труда в България. Фокусът върху проблемните сектори на нискоквалифицирания труд позволява да бъде дадено обяснение на разликите между очакванията на политиките и на реалното състояние на условията на труд в компаниите. Критичният анализ откроява механизмите за принудителната гъвкавост и ограничената сигурност, за липсата на механизми за автономия, за придобиване на умения, за слабия глас на работещите – тези характеристики илюстрират значителна част от заетостта в България. Този анализ е важен не само от гледна точка на процесите в българското общество, но и от гледна точка на дебатите за бъдещето на европейския социален модел.
Резюме

SUMMARY
In the context of the continuous financial and economic crisis that started in 2008, the quality of work is not among the first priorities on the European agenda, even if it is a core element of the European social model. The book presents a sociological analysis of data collected in the framework of the European research project ‘‘WALQING – Work and Life Quality in New and Growing Jobs in Europe’’. The analysis is limited to the study conducted in Bulgaria and focuses on the working conditions in waste collection and construction – economic activities usually associated in the country with insecure employment, low wages, and low-qualified workforce. The thesis defended in the book is that in waste collection and construction in Bulgaria dominates forced flexibility that is mainly of benefit of the employers. The forced flexibility leads to dynamic development of a dual labour market and organization of work that cannot compensate the negative effects for the workers. The lack of voice and skill development of workers further affects the quality of work in the studied economic activities. The findings of the study are presented in three chapters. In the first chapter, the influence of key elements of working conditions, such as the contractual arrangements and, the working time and wages, are analysed. The topic of the second chapter is the organization of work, the development of skills, and the voice of workers. And the third chapter deals with the working conditions of the `working poor` in the fields of waste disposal and construction. The research of the quality of work shows that it is problematic in the surveyed sectors in Bulgaria. An important factor in its further deterioration are the manifestations of the crisis. The pressure of reduced markets is extremely serious, as evidenced by the situation in construction. This leads to a much smaller number of activities, which is true not only for the examined two sectors. Investment plans are also being reconsidered, which further restricts new investments in technology, in processes, and in measures for improving the quality of work. But the effects on employment are neither unambivalent nor evenly distributed. The so called ‘periphery’ of the companies most often suffers from performance redundancy measures, forced leave, work breaks, reduced volumes, etc. On the other hand, not all elements of the quality of work are changing in a negative direction (this finding, in a broader perspective, is made by the WALQING project in respect to work in Europe). Organizational change can lead to greater diversity in work, etc. Ultimately, we may assert that, under crisis conditions, the quality of work of the unskilled labour falls sharply, but the crisis is far from being the only reason for this situation and it would be naive to expect that things will automatically improve after the economy recovers. This analysis contributes to the study of labour in Bulgaria. The focus on the problematic low-skilled sectors makes possible providing an explanation of the differences between the expectations of the policies and the reality of working conditions in companies. The critical analysis highlights the mechanisms of forced flexibility and limited security, the lack of mechanisms for achieving autonomy and acquiring skills, and the weak voice of the workers – all these features mark a significant proportion of employment in Bulgaria. This analysis is important not only with respect to the processes in the Bulgarian society but also in terms of the future of the European social model.

петък, 25 октомври 2013 г.

Addressing Quality of Work in Europe

Dear readers,
I'm very glad to announce you the publication of the 'Bulgarian' WALQING book, The book Addressing Quality of Work in Europe could be purchased form the e-shops www.mobilis.bg or http://www.ciela.com/ciela_books/addressing-quality-of-work-in-europe.html

This book is based on the rich debates in the framework of the International conference “Addressing Quality of Work in Europe”, held in Sofia in October 2012, co-organised by WALQING project.

In the context of the continuous financial and economic crisis that started in 2008, the quality of work is not among the first priorities on the European agenda, even if it is a core element of the European social model.
However, the question of creating new and better jobs remains an important priority for the European Union. This book is based on the rich debates in the framework of the International conference “Addressing Quality of Work in Europe”, held in Sofia in October 2012, co-organised by WALQING project. Authors from several European countries with their contributions address not only the general discussion about quality of work, but also many individual aspects of the quality of work concept, such as the working conditions, the health and safety challenges, the voice of employees and the role of representation, etc. The first part of the book focuses on the research and analyses in different countries, sectors, or companies.
The second part investigates the ways of improving quality of work. The third part focuses on the societal consequences and the vulnerable groups.

петък, 19 юли 2013 г.

МИСЛИ КОЙТО МОЖЕ! Бат' Сали



Бат' Сали сега е проблемът на интелектуалците, блогърите, активните в социалните мрежи. Дори "медии" - нарочно ги слагам в кавички, публикуват напълно непроверена информация.
Сами си направете сметката кое какво е: това , това или това.

Не за първи път ви пиша колко дребни душици сме когато трябва да живеем с различните... Било то цигани, хомосексуалисти, цветнокожи. И сега пак така - юруш на сеира по адрес на човек, просто защото е циганин.

Много ми е интересно как обявяващите се за модерни демократи, публичните изразители на народните въжделения, уж различните от властимащите в момента си позволяват да публикуват обидни квалификации и непроверени фотоси - явни монтажи.
Какво точно искат да внушат по този начин?

А вие, т.нар. суверен - мислете!

вторник, 11 юни 2013 г.

Грешка в системата и паралелната реалност // System Error and Parallel Reality

Винаги съм знаела, че от социална гледна точка съм тотална загубенячка. Имам адресна регистрация в града, не съм самотна или многодетна майка, не работя в сферата на детските ясли и градини, категорично отказвам да се запиша с връзки, мразя рушветите ... все неща, които не ми дават повече точки, за да кандидатствам в системата... В каквато и да било държавна система, като се замисля. На това му казвам аз грешка в системата. Не мога никак да се докопам поне малко, дори до периферията на перфектната, но паралелна реалност, където всичко си е ок, или поне почти ок. 

Дъщеря ми, Амалия, е родена през 2007 година. Когато стана на две години трябваше да се върна на работа и бързо трябваше да организираме отглеждането и социализирането на детето. Но съвсем очаквано, не бяхме приети в нито една детска ясла за която кандидатствахме.


Все пак за известно време, благодарение на Министерството на труда и социалната политика и програмата "В подкрепа на майчиството" държавата ми спря майчинските и ми позволи да наема гледачка, разбира се като добавя още едни пари... Благодаря най-искрено на МТСП и Агенция по заетостта, почуствах се обгрижена от държавата.

Веселбата продължи и когато Амалия стана на 3 години и вече беше време за детска градина. Отново нашето скромно семейство с неконкурентноспособни характеристики не успя да използва общинския ресурс на детските градини. Не ни приеха никъде, включително и когато Амалия стана на 6 години. Ще кажете, че ако бях кандидатствала за място в детска градина в Кремиковци, Равно поле или Малашевци, сигурно щяха да ни приемат. Не съобразих, да ви кажа...
Тихомълком приехме съдбата си. Бяхме принудени да се възползваме от мощния бизнес на частните детски градини - слава на Бога, след едномесечен обход, имахме късмет с избора. 
Само обърнете внимание каква е сметката. Две години или 24 месеца (ЧДГ-тата обикновено са целогодишни) средно по 600 лева месечно прави 14 400 лева. в сравнение с 40-60 лева на месец... Как ви звучи? Несравнимо, нали?

По същото време в паралелната реалност интензивно се строяли и откривали детски градини... Не е ли прекрасно? Възхитена съм. Нищо, че на мен този градеж не ми върши работа. 
Но като една системна грешка, аз не спирам да питам: докато строежите не са готови, какво прави столична община? Намалява ли данъците? Предлага ли алтернатива?

Общината се хвали по медиите, че строи, че събира данъците си. Призовава да гласувам на изборите, защото ще бъде решен въпросът с детските градини. 
Нагло ми звучи на мен, дори цинично.

Точно срещу нашата хралупка има филиал на детска градина - в апартамент! Децата играят на една тераска или отсреща - в буренясалата и неподдържана "зелена площ". Нямат си ограда, нямат си градинка. Сто процента съм убедена, че тази, хъм, "форма" на организирана грижа за децата е абсолютно неправомерна от гл. т. на наредби, закони и т.н. Дори за това "извращение" няма места...
Попаднах на публикация защо да изберем държавната детска градина - много смислена публикация, да! Само, че нямаме избор. ТРЯБВА да изберем частна градина или да платим на гледачка. Няма "не искам", няма "недей". 

Въпросът с училището стои по подобен начин... Говорих с приятели и се оказва, че нерегламентираните (много модерно звучи) плащания, които са ПРИНУДЕНИ да правят за ремонти, занималня, частни уроци, курсове, външни допълнителни занимания (най-често западен език) и т.н. се доближават до таксата в частно училище. Плюс проблеми с дисциплината, немотивирани учители... 
Е, както казва Петко, защо да са мотивирани учителите, когато частните уроци (не сива, а направо черна икономика), които дават са основният им доход? Т.нар. държавно образование си е направо частно, но без регламент и прозрачност.
Е, с огромно неудоволствие трябва да призная, че избрахме частно училище вместо държавното на съседната улица. 
"УУУУУУ, богаташи", "чудят се къде да си сложат парите...", "В частните училища нищо не учат",... Такива мантри пее народът, защото не му се замисля. Защото не иска да сметне какви пари излизат от джоба му в рамките на учебната година. 
Кой от вас разчита само и единствено на наученото от децата му в училище? Колко от вас учат като пошашавени с децата си, и минават материала втори, трети път? 
Не знам колко точно излиза да се подготви отрочето за кандидатстване в университет. Колко струват уроците? 50 лева на час? По един предмет? А западен език?

Образованието ни е в агония, умира мъчително. Децата ни са най-потърпевши от тази смърт... Не знам какво точно трябва да се случи, за да се реформират нещата. Образованието не е достъпно до всички... Платените от нас данъци не се използват правилно. Системата не функционира. Училищата ще останат празни и заради демографската криза, но сега никой не мисли за това. Както зимата ни изненадва, така ще бъдем ужасно изненадани и от тенденции, които отдавна са известни на всички.

Знаете ли, че за образованието на едно дете държавата отпуска 1500 лева годишно. Защо родителите да не могат да избират къде да учи детето им? В Германия и Франция се предвиждат данъчни облекчения. В скандинавските страни се раздават ваучери. В българия децата, учещи се в частни училища са около 80000, а сумата за тяхното обучение от държавата е около 10 милиона. Те къде отиват? За какво точно са похарчени?

В крайна сметка явно моето момиченце е по-малко българче от останалите. А ние с баща й работим и плащаме стриктно своите данъци, но сме част от системната грешка и не сме привилегировани да живеем в идеалната паралелна реалност. Както и вие



понеделник, 10 юни 2013 г.

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО МИНИСТЪРКАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО // AN OPEN LETTER TO THE EDUCATION MINISTER




До
проф. д-р Анелия Клисарова
Министър на образованието и науката

Уважаема госпожо Министър,

Съгласно Конституцията на Република България всеки български гражданин има право да получи образование. За всяко българско дете има определена от държавата сума, която субсидира неговото образование, и  това е негово право, гарантирано от върховния закон на страната.
Обръщаме се към Вас като родители на деца в училищна възраст – деца, които нямат право да получат държавна субсидия за образованието си, тъй като родителите им са избрали за тях частната форма на обучение.
Какви демократични основания може да има за едно такова дискриминационно решение?
Нима ние, родителите им, работещи в Република България, не даваме своя принос за тази субсидия? Нима нашите деца не са български граждани? Нима частните училища не са утвърдени именно от МОН?
За пореден път българската държавна администрация не комуникира с хората директно, а чрез медиите. От публикации в пресата разбрахме, че няма да стартира дългоочакваната,  обсъждана и приета през февруари 2013 година от НС инициатива «Парите следват детето», която беше предвидена за 2016 година.
Бихме искали да  Ви зададем някои въпроси, госпожо Министър.
На какво основание твърдите, че ако се отпуснат субсидии на частните училища, те ще станат повече и с по-ниско качество, за което ни осведомява публикацията на в „Сега“ (http://www.segabg.com/article.php?id=651724)?
Всъщност не става дума за училищата, а за нашите деца. Нашите конституционни права ни гарантират, че можем в качеството си на родители да изберем формата на обучение на децата си, както и учебното заведение, на което да ги поверим. Държавната субсидия за образование се полага по закон на всяко българско дете. Не става дума за субсидиране на училища, а за субсидиране на образованието на всеки ученик. Защото ние не искаме да противопоставяме децата на такива от държавни училища и от частни училища, а всеки родител да има възможност да избира най-доброто за детето си.
Ако е  необходима оценка за качеството, бихте могли да поискате единна справка за всеки град и да сравните резултатите, постигнати от децата, учещи в  държавните и в частните училища. Изключително лесно е да се измери успехът, тъй като учениците и на частните, и на държавните училища държат едни и същи изпити и след 4-и, и след 7-и, и след 12-и клас. Всъщност фактите ясно говорят, че в момента частните училища поддържат много по-високо средно ниво на обучение, отколкото държавните/общинските.
Силно ни обърква решението да предложите на широката общественост статистики, от които са извадени училищата с малки випуски. Приемаме това като явен израз на стремеж да се дискриминират децата, обучаващи се в частни учебни заведения, които именно залагат на обучаването на малко ученици, но с много високо качество.
Да погледнем и малко статистика.
Американският колеж вече няколко години застава начело на класацията от матурите за 12-и клас. Миналата година ЧОУ "Света София" беше в топ 5 училища на България, според статистиките от НВО за 7-и клас. В София беше на второ място, а след него следваха още две частни училища – Първа частна математическа гимназия и «Евростар». В топ 10 имаше 5 частни училища.
Постиженията на седмокласниците от ПЧМГ за тази учебна година са видими на сайта на гимназията: http://www.parvamatematicheska.com/news-bg/99-rezultati-nvo-7-klas-2013.html.
И това са само част от примерите, показващи качеството на обучението на учениците в частни учебни заведения.
Ако това е поводът, по който МОН за пореден път ще лиши учениците в частните училища от образователна субсидия, то как ще санкционира тези в държавните училища по същия критерий? Ние като родители не виждаме логика едно държавно училище с 85 зрелостници, чиято средна оценка от матурите е „среден 3,28“, да получава държавна субсидия, а едно частно училище с 15 зрелостници със среден успех „много добър 5,35“ да няма това право.
Ако се боите, че тепърва ще изникнат самозвани училища с ниско качество, все пак заради това съществуват сложните процедури за лицензиране и постоянните проверки от страна на повереното Ви министерство, които – за никого не е тайна – се провеждат с неимоверно по-голяма строгост за всички частни детски и учебни заведения, отколкото за държавните и общинските. В същото време голяма част от частните училища правят и невъзможното, за да поддържат както много високо качество на предлаганата образователна и възпитателна услуга, така и достъпни цени, за да не бъде тя привилегия само на много малка част от обществото. Отпускането на държавна субсидия за учениците в частните училища не само ще отмени една дългогодишна несправедливост спрямо част от българските деца, но и ще позволи на по-голям брой желаещи да се възползват от този вариант на обучение и ще се превърне в предпоставка не за понижаване, а за допълнително повишаване на неговото качество.
Смятаме, че твърде отдавна се спекулира с всевъзможни мотиви за отказ на държавна субсидия за частното образование. Забравя се, че става дума за деца от българското общество, чиито родители съвестно плащат своите данъци и на които държавата е задължена да осигури качествено образование. Пред широката общественост се изтъкват манипулативни, непълни данни за постиженията на учениците от частните училища. Намеква се за «богатите» им родители, за които частното образование е поредната прищявка, а не един от много малкото варианти за относително гарантирано качество на образование в България. Настоява се, че във време на криза и постоянно обедняване на населението държавата не може да финансира «богатите» за сметка на останалите.
Вместо да се гради висококачествено образование, родителите и децата им биват разделяни на обучаващи се в държавни и в частни училища. По този начин, освен че изкуствено се насажда излишно напрежение, Вие лишавате едните от полагащото им се по закон. Това е дискриминация в най-чистия й вид, и то в условията на тежка демографска криза.
Не по-маловажен е проблемът за прозрачността при разпределянето на фонда с държавната субсидия. Ние настояваме това да стане обществено достояние. Къде отиват парите, предназначени за субсидиране на всяко българско дете, чиито родители са се спрели на частно училище?
В момента издръжката на един ученик е средно 1500 лв. годишно. В частни училища и детски градини са записани около 8000 деца (данните са от учебната 2012/2013 година и са базирани на приблизителна статистика) и за тяхното обучение би трябвало да са предвидени около 10 млн. лв. за една учебна година.
Удобно се пропуска основният въпрос: какво се случва с парите, предвидени за тези деца, които не постъпват в държавно/общинско училище? Защото със сигурност те НЕ отиват в бедните училища и НЕ се насочват към тяхното развитие! Бихме искали да получим точна информация за това, как са били изразходвани тези средства през последните двадесет години.
Освен това стипендии за успех над 5.50 след основно образование се отпускат според Постановление №207 на МС от 1994. Такава стипендия се отпуска дори за чужденци, които учат в България. Но отново българчетата с отличен успех в частни училища нямат право на това поощрение. Защо? Те са по-малко отлични от останалите или са по-малко българчета?
Време е всички ние – родителите на деца, обучаващи се в частни училища, както и тези, които биха желали децата им да ползват полагащото им се от държавата, за да имат по-голям избор за образованието на децата си –  да потърсим правата си и ако се налага, дори на по-висока инстанция от тази на българското правителство, позволяващо си да не спазва върховния закон в страната и препоръките на Комисията за защита от дискриминация, която още преди години изказа своето становище по въпроса. Защото ние продължаваме да се надяваме, че в България ще започнат да се взимат решения в името на подобряването на образованието като цяло, а не продиктувани от мимолетни политически съображения и евтин популизъм.

С уважение:
Елена Хаджигенова, Екатерина Маркова, Ирина Манушева, Мария Пеева, Петя Нойчева, Милена Сърнева, Елена Христозова, Боряна Дойчева, Галя Бозова, Фарис Ал Асси, Стефка Иванова, Мила Драгомирова, Ралица Стоянова, Радостина Паскова, Аделина Иванова, Вероника Генова - Василева, Красимир Василев, Татяна Желева, Мариян Петков, Александра Лещарска, Здравка Дянкова, Албена Евтимова, Георги Дренчев, Марио Марков, Емилия Стефчева, Кольо Дойнов, Пламена Дойнова, Николай Хаджигенов, Йорданка Бонева-Благоева, Боряна Дюма, Ерик Дюма, Веселина Миланова, Вера Якуб, Мария Езелдин, Зорница Акел, Соня Адбургани, Петър Илиев, Милена Маркова, Веселина Попова, Наталия Иванова, Ирина Симеонова, Мила Димитрова, Теодора Радославова, Паолина Йорданова, Камелия Ванкова, Таня Рашева, Петя Генева, Васил Генев, Дамян Дамянов, Хенриета Стоянова, Цветлина Бочевска-Тодорова, Тодор Тодоров, Таня Христова, Росица Дилова, Крассимира Уилямс, Нина Георгиева, Венета Корнфорд