понеделник, 27 февруари 2012 г.

Стихиите... или за обикновените геройства/ Storms or the common heroics

Ще ви разкажа за срещата с едни "обикновени" герои, появили се внезапно, неизвестни, съвсем обикновени хора, благодарение на които обаче аз сега пиша тези редове.

Тръгнахме рано, към два часа следобед. Пътят не беше натоварен и скоро стигнахме дефилето. На усойните места имаше ледени коловози, караше се трудно, ледът беше дебел повече от 5 сантиметра, на парчета... Чудех се дали гумите ще издържат... Друсаше яко, а коловозите правеха автомобилът неуправляем.

Стигнахме до Юндола и завихме към Белмекен.  Всичко беше бяло. Много сняг е валял по тези места и въпреки топлото време и топенето всичко беше затрупано. Пътят беше чистен от машините, но въпреки това се караше трудно. Все едно караш в тунел - в който е минал ротор/снегорин, а отстрани се извисяваха снежни стени, на места по-високи от два метра.

Горката колица (признавам, нелеп начин да се нарече един автомобил) пъплеше по нанагорнището. Понеже е с предно предаване мислех, че ще се качим поне до платото. Срещу нас обаче се зададоха два джипа, не обърнах внимание точно какви марки, но бяха много по-маневрени от нашия Ровър. Не знам защо, някак механично им направихме път и се забихме в страничната пряспа. Право в снежната стена. Те, както може би предполагате, дори не погледнаха назад, отминаха ни и продължиха. Нищо, че ние нямаше как да продължим.
Излязохме, опитахме да се откопаем, с различни маневри да излезем - никакъв шанс! Тъкмо вече мислех да се обадя за помощ в хижата, когато към нас се приближи една Нива, подмина ни и спря. Няма да влизам в подробности за начините, по които двамата пътника успяха след около половин час да извадят нашата кола. Отне доста време и усилия. Накрая ние бяхме освободени и тръгнахме нагоре след тях.
На един от завоите отново загубихме контрол, колата се завъртя и се заби в снежните стени - този път здраво вкопана - с предница и задница едновременно!
Белмекен, снегорин в действие
Хората в Нивата явно гледаха в огледалото за обратно виждане - спряха и се върнаха отново да ни спасяват. Пак отне доста време, пак с много усилия - дърпане с въже, копане, дърпане с въже, бутане...

Накрая отново потеглихме, преминахме платото, качихме се почти до язовирната стена, където беше истинско природно бедствие - нямаше път, всичко беше покрито със сняг - с няколко метра сняг. Вятърът беше ураганен, вдигаше снега във въздуха и нищо не се виждаше! Казвам ви - неописуемо, страшно, вцепеняващо. Трудно се отваряха вратите на автомобилите, а ако постоиш дори 2 минути навън - после си вир вода.
Спираш колата, след 2 минути цялата предница е затрупана от преспа сняг.  Никакво мърдане, няма начин да се изрине снегът, заради ураганния вятър.

След половин час най-много дойдоха други "най-обикновени" герои - шофьорите на три роторни снегорина и техните помощници, благодарение на които всичките затрупани автомобили успяха да стигнат до там, докъдето са тръгнали.

Само за ваше сведение искам да кажа, че едната вечер проблемните два километра бяха почистени за повече от 3 часа. Следващият ден за същото нещо бяха необходими 6 часа, тъй като вятърът беше трупал преспи през цялата нощ.  
Нямам представа как се чисти път, който не се вижда изобщо! Как тези хора успяха да намерят пътя върху язовирната стена, как изринаха всичките планини от сняг. Да не говорим за мъжете, които на ураганния вятър и снежната виелица вървяха пред или зад снегорините, за да координират работата, за да организират движението, за да ориентират шофьорите за близки и далечни пречки, да ни успокояват.

Чувала съм да казват, че в планината се срещат истинските хора - ние имахме този късмет да ги срещнем. Да ви кажа обаче, че има и от другите, които отминават и не поглеждат в огледалото за обратно виждане. Ако вие някога попаднете в такава ситуация, моля ви не забравяйте, че винаги можете да изпаднете в беда и друг човек да ви подмине, вместо да спре и да ви помогне.

Искрено съм благодарна на всички тези невероятни мъже, които за миг не се поколебаха да помогнат. За нас те останаха без имена, анонимни, непознати, но ние им дължим живота си. Да!

Любопитна съм, срещали ли сте скоро такива "обикновени" герои с необикновени постъпки? Такива, които внезапно ви спасяват и също така внезапно престават да съществуват в живота ви. Такива, чийто имена вие никога не научавате, но които бихте искали да срещнете отново, за да се отблагодарите.

P.S. Благодарности на Емилия и Мария Тончеви за снимките, грижите и невероятния купон!

четвъртък, 16 февруари 2012 г.

Човешките чувства - удобни за употреба/ The human feelings - convenient for use

Обещах, че ще продължа темата за фалшификатите в мрежата.

Надявам се най-искрено, че тези ми усилия ще накарат вас, докато прекарвате времето си в  социалните мрежи да станете една идея по-критични към сърцераздирателните истории, с които ви приканват да споделите, да харесате, да подкрепите кауза. Пазете чувствата си, не реагирайте спонтанно.

Потресох се, когато във фейсбук различни групи или мои виртуални приятели призоваваха да покажа своята непримиримост към насилието срещу деца като копирам тази снимка на стената си. Чудовищно престъпление, наистина. Признавам ви, аз няма да мога да забравя личицето на това дете.
http://www.dailymail.co.uk/news/article-2077039/Katie-Ann-Guttridge-3-attacked-Leicester-nursery-2-year-old.html

Само, че снимката на това детенце, което всички вие добре познавате, е разпространена от британската преса. За съжаление то е съвсем истинско, претърпяло е насилие от друго дете в детската градина в Англия, не в България. Първоначално бях написала, че детенцето е бито от майка си, но само един от читателите беше коментирал, че това не е вярно! (не приемайте нищо безрезервно, така се поставят капаните)
А спомняте ли си снимката на оперираното момченце, цялото в лепенки, тръби. Със затворени очички и на апаратно дишане? Призивът беше всички ние да се молим то да се възстанови по-бързо.
http://wafflesatnoon.com/wp-content/uploads/2011/10/Boy-hospital.jpg
В един от източниците в Интернет се казва, че това е една от най-често споделяните снимки във Фейсбук. Истината е, че това е дете, което се е възстановило от операция през 2008 година в Одеса, Украйна. За първи път видях във ФБ тази снимка със следния текст "Това дете се нуждае от вашата молитва: (( Споделете в профилите си, повече хора да се помолят за него"

Бях провокирана да потърся оригиналите на тези снимки, за да се убедя за пореден път, че лошите практики в социалните мрежи се разпространяват масово, а ние, българите, явно не сме изпатили достатъчно, за да бъдем недоверчиви към това, което ни се поднася.

Призовавам ви, преди да се включите в безконечното споделяне на сърцераздирателни снимки, призиви срещу насилието над животни, деца, жени, помощ за пострадалите - помислете, истина ли е това, което ви се поднася или умело прикрита манипулация.
И пазете чувствата си. 

Совите не са това, което са, нали?

П.П. Благодаря на Константин Бъчваров за съдействието.

понеделник, 13 февруари 2012 г.

"Родила съм три деца и изглеждам перфектно."/ "I gave birth to three children and look perfect"

Няма да ви губя времето с предисловия, но все пак, за да загрея почвата да ви кажа:
Винаги съм била привърженик на принципа "Всеки да прави това, което му се пие" ;-) сиреч животът си е мой, и ще правя каквото искам, стига да не преча на околните!
И друго искам да ви призная - опитвам се да спазвам този принцип. Е, не винаги успявам, но се старая.
Предполагам знаете, че съм социолог и се занимавам с научна работа, т.е. пристрастена съм към данни, доказателства и обосновани аргументи. Отдавна съм се научила, че преди да направя някакво обобщение, трябва да съм намерила минимум три (достоверни) източника, които да го потвърждават и затова съм непримирима към хора, които налагат на околните тяхната "истина" - израз на комплекс, егоизъм, невежество и каквото си поискате от сорта.
Свършвам с въведението. Ще ви разкажа (накратко, обещавам) една истинска история, но не от любов към жълтините и клюките, а защото много ясно изразява един определен тип на поведение, който лично аз никак не подкрепям - арогантното, агресивно незнание.

Скоро бях на един детски рожден ден - знаете колко е приятно. Майки си говорят за децата, за раждането, за възпитанието, смях, веселие, лежерно, времето минава неусетно. А дребните дечиня беснеят с почервенели бузи в детския клуб, смеят се и накрая разбира се не искат да си тръгват. Аз определено обичам тези веселби.
Докато си седяхме, майките, около масата с хапки и чаши вино, една много привлекателна, атрактивна жена почти непрекъснато повтаряше, че е майка на три деца (да са й живи и здрави!), че ги е родила за 5 години и че никак не и тежи майчинството. До тук добре, това е достойно за уважение!
Започна да не ми става толкова симпатична, когато започна да натяква, че всички на масата трябва да имаме задължително по три деца, иначе нещата не са напълно истински! Питаше всички: "Ти колко дечица имаш?, А, две. Е, задължително трябва да работите за трето." В края на рождения ден исках мигом, на бегом да се прибера, да приклещя Милото, за да зачена близнаци, та бързо да ги направя три! И в момента, докато ви пиша, чувам гласът й - "Три, задължително поне три, за 5 години!" Проглуши ми ушите, казвам ви!

Красивата майка на три деца често потвърждаваше очевидното, а именно че изглежда страхотно, въпреки, че има три деца! В един момент с гордост ми сподели, че не е кърмила нито едно от децата си. Предполагам, че не е кърмила, за да запази гръдните си силиконови импланти. Решението си е лично нейно, не се намесих, мълчах си и винаги ще си мълча по този въпрос. Още повече, че (слава Богу) не ни агитираше всички да си сложим импланти, което е истина, не бива да се отрича. Признавам.
Тази жена в някакъв момент каза също, че и трите й бременности са прекъснати по-рано от термина - по нейно желание (всички сме чували за тази практика, нали?). И това си е нейна работа, но ми изостри вниманието.
Сега идва важната част, заради която реших да ви пиша всичко това. 
В началото на разговора, признавам, аз се радвах на свежестта и тонуса на майката на три деца до момента, в който тя с гордост не ми призна, че е пушила и през трите си бременности! Изгледах я изпепеляващо, само липсата на всякакъв смисъл от реакция ме принуди да си замълча, а тя отговори: "Нищо им няма, бе човек!". Сякаш е била любопитна да разбере емпирично, нагледно, дали ще им има нещо!!! Дано нищо да им няма на децата наистина.

Аз съм бивш пушач и се разделих с този приятен навик, когато забременях с Амалия. Не се дразня от пушещите около мен, не мърморя, не възразявам да усещам мирис на цигари, но не ми се пуши. Не съм пушила по време и на двете си бременности и знам колко е вредно това за плода - чела съм доста по въпроса.Затова си позволявам да напиша и това "Конско".

Обръщам се към всички онези бъдещи майки, които възнамеряват да продължат да пушат докато са бременни:
Източник: http://www.fda.gov
Когато пушите по време на бременността, бебето ви е изложено на опасни химически вещества като никотин, въглероден окис и катран. Тези химикали намаляват количеството накислорода, което достига до вашето дете. Кислородът е много важен и спомага детето ви да расте здраво. Пушенето също така може да увреди белите дробове на плода.
Жените, пушили по време на бремеността са с повишен риск от:   
    Извънматочна бременност
    Вагинално кървене
    Отлепване на плацентата
    Плацента превия
    Раждане на мъртво дете

Бебетата, родени от майки, които са пушили по време на бременността, по-често са изложени на риск от:
    Вродени дефекти, като цепната устна или небце
    Преждевременно раждане
    Ниско тегло при раждане
    Поднормено тегло за няколко седмици на бременността

Стана дълго, затова който има желание, може да прочете повече информация за пушене и бременност .
Ето една чудесна статия от любимия ми форум.

Сигурна съм, че ще има мнения "за" и "против" и ще се радвам ако провокирам дискусия.


Все си мисля обаче, че егоизмът не върви заедно с майчинството. А суетата съвсем. Нали доброволно се съгласяваме на сериозната промяна в телата ни, в мозъците ни, в ежедневието ни, за да създадем живот?
Това е само първата крачка. А после идва истински трудното - как да отгледаме децата си, за какъв живот да ги подготвим.

Вярвам, че отдавна сме спрели да свързваме родителството с простото и механично възпроизводство. Не би трябвало да броим децата си, а да се стремим за качествено и отговорно родителство. Да имаме осъзната потребност от създаване на деца, да сме достатъчно информирани за тяхното и нашето здраве. Да се наслаждаваме на живота заедно с тях.
Въпрос на цивилизованост, нали?

П.С. За да бъде атрактивна изложената теза, всички лица и събития са напълно реални. Не приемайте нищо от горенаписаното сериозно освен информацията за вредите на пушенето по време на бременност върху плода!
И да ви кажа също - кърменето е възможно със силиконови импланти.
Аз лично познавам дузина майки на три деца, които изглеждат перфектно при положение, че са кърмили и че са родили по нормален път в рамките на термина.

И не съм против силиконовите импланти. ;-)