Шашната съм и аз, шашнати били медиите...
Една дискусия във Лицевата книга всъщност ми показа защо днес съм била шашната... "Пирогов" шашна медиите...
Ужас ви казвам. Потрес.
Чета със смесени чуства, признавам си. Първосигналната реакция е да се възмутя, да тегля една мислена на тия от Пирогов. После искам да се насладя на иронията, имитирането на начина, по който с черна наслада българските медии плюят срещу лекарите.
Обществото сякаш има уши и очи само за това как лекарите вадят здрави органи, убиват безсърдечно, алчно броят жълтици за сметка на горките пациенти. Тънат в разкош и лукс за сметка на здравните ни вноски... Източват, убиват, крадат.
Обаче аз на медии не вярвам много, затова се зачетох по-внимателно.
Т.нар. информация, освен с черен хумор и ирония, е характерна и с тотална анонимност. Не е подписана, няма никакви данни, че е автентична. Не бих й обърнала внимание, ако съм журналист. Или поне бих потърсила ръководството на Пирогов за коментар.
Автор би могъл да е всеки от нас, нали?
Вие как мислите?
Будни ли сме? Дали си спомняме какво е благородство, доблест, чест? Какво да правим с истината? Къде намираме място за красивото, любовта, музиката! Дали живеем в паралелен свят и колко изкривен е той от оригинала? Или оригиналът е крив и ръбест? Интересувам се от изкуството да живеем живота си така, че да оставим следи...
