петък, 25 октомври 2013 г.

Addressing Quality of Work in Europe

Dear readers,
I'm very glad to announce you the publication of the 'Bulgarian' WALQING book, The book Addressing Quality of Work in Europe could be purchased form the e-shops www.mobilis.bg or http://www.ciela.com/ciela_books/addressing-quality-of-work-in-europe.html

This book is based on the rich debates in the framework of the International conference “Addressing Quality of Work in Europe”, held in Sofia in October 2012, co-organised by WALQING project.

In the context of the continuous financial and economic crisis that started in 2008, the quality of work is not among the first priorities on the European agenda, even if it is a core element of the European social model.
However, the question of creating new and better jobs remains an important priority for the European Union. This book is based on the rich debates in the framework of the International conference “Addressing Quality of Work in Europe”, held in Sofia in October 2012, co-organised by WALQING project. Authors from several European countries with their contributions address not only the general discussion about quality of work, but also many individual aspects of the quality of work concept, such as the working conditions, the health and safety challenges, the voice of employees and the role of representation, etc. The first part of the book focuses on the research and analyses in different countries, sectors, or companies.
The second part investigates the ways of improving quality of work. The third part focuses on the societal consequences and the vulnerable groups.

петък, 19 юли 2013 г.

МИСЛИ КОЙТО МОЖЕ! Бат' Сали



Бат' Сали сега е проблемът на интелектуалците, блогърите, активните в социалните мрежи. Дори "медии" - нарочно ги слагам в кавички, публикуват напълно непроверена информация.
Сами си направете сметката кое какво е: това , това или това.

Не за първи път ви пиша колко дребни душици сме когато трябва да живеем с различните... Било то цигани, хомосексуалисти, цветнокожи. И сега пак така - юруш на сеира по адрес на човек, просто защото е циганин.

Много ми е интересно как обявяващите се за модерни демократи, публичните изразители на народните въжделения, уж различните от властимащите в момента си позволяват да публикуват обидни квалификации и непроверени фотоси - явни монтажи.
Какво точно искат да внушат по този начин?

А вие, т.нар. суверен - мислете!

вторник, 11 юни 2013 г.

Грешка в системата и паралелната реалност // System Error and Parallel Reality

Винаги съм знаела, че от социална гледна точка съм тотална загубенячка. Имам адресна регистрация в града, не съм самотна или многодетна майка, не работя в сферата на детските ясли и градини, категорично отказвам да се запиша с връзки, мразя рушветите ... все неща, които не ми дават повече точки, за да кандидатствам в системата... В каквато и да било държавна система, като се замисля. На това му казвам аз грешка в системата. Не мога никак да се докопам поне малко, дори до периферията на перфектната, но паралелна реалност, където всичко си е ок, или поне почти ок. 

Дъщеря ми, Амалия, е родена през 2007 година. Когато стана на две години трябваше да се върна на работа и бързо трябваше да организираме отглеждането и социализирането на детето. Но съвсем очаквано, не бяхме приети в нито една детска ясла за която кандидатствахме.


Все пак за известно време, благодарение на Министерството на труда и социалната политика и програмата "В подкрепа на майчиството" държавата ми спря майчинските и ми позволи да наема гледачка, разбира се като добавя още едни пари... Благодаря най-искрено на МТСП и Агенция по заетостта, почуствах се обгрижена от държавата.

Веселбата продължи и когато Амалия стана на 3 години и вече беше време за детска градина. Отново нашето скромно семейство с неконкурентноспособни характеристики не успя да използва общинския ресурс на детските градини. Не ни приеха никъде, включително и когато Амалия стана на 6 години. Ще кажете, че ако бях кандидатствала за място в детска градина в Кремиковци, Равно поле или Малашевци, сигурно щяха да ни приемат. Не съобразих, да ви кажа...
Тихомълком приехме съдбата си. Бяхме принудени да се възползваме от мощния бизнес на частните детски градини - слава на Бога, след едномесечен обход, имахме късмет с избора. 
Само обърнете внимание каква е сметката. Две години или 24 месеца (ЧДГ-тата обикновено са целогодишни) средно по 600 лева месечно прави 14 400 лева. в сравнение с 40-60 лева на месец... Как ви звучи? Несравнимо, нали?

По същото време в паралелната реалност интензивно се строяли и откривали детски градини... Не е ли прекрасно? Възхитена съм. Нищо, че на мен този градеж не ми върши работа. 
Но като една системна грешка, аз не спирам да питам: докато строежите не са готови, какво прави столична община? Намалява ли данъците? Предлага ли алтернатива?

Общината се хвали по медиите, че строи, че събира данъците си. Призовава да гласувам на изборите, защото ще бъде решен въпросът с детските градини. 
Нагло ми звучи на мен, дори цинично.

Точно срещу нашата хралупка има филиал на детска градина - в апартамент! Децата играят на една тераска или отсреща - в буренясалата и неподдържана "зелена площ". Нямат си ограда, нямат си градинка. Сто процента съм убедена, че тази, хъм, "форма" на организирана грижа за децата е абсолютно неправомерна от гл. т. на наредби, закони и т.н. Дори за това "извращение" няма места...
Попаднах на публикация защо да изберем държавната детска градина - много смислена публикация, да! Само, че нямаме избор. ТРЯБВА да изберем частна градина или да платим на гледачка. Няма "не искам", няма "недей". 

Въпросът с училището стои по подобен начин... Говорих с приятели и се оказва, че нерегламентираните (много модерно звучи) плащания, които са ПРИНУДЕНИ да правят за ремонти, занималня, частни уроци, курсове, външни допълнителни занимания (най-често западен език) и т.н. се доближават до таксата в частно училище. Плюс проблеми с дисциплината, немотивирани учители... 
Е, както казва Петко, защо да са мотивирани учителите, когато частните уроци (не сива, а направо черна икономика), които дават са основният им доход? Т.нар. държавно образование си е направо частно, но без регламент и прозрачност.
Е, с огромно неудоволствие трябва да призная, че избрахме частно училище вместо държавното на съседната улица. 
"УУУУУУ, богаташи", "чудят се къде да си сложат парите...", "В частните училища нищо не учат",... Такива мантри пее народът, защото не му се замисля. Защото не иска да сметне какви пари излизат от джоба му в рамките на учебната година. 
Кой от вас разчита само и единствено на наученото от децата му в училище? Колко от вас учат като пошашавени с децата си, и минават материала втори, трети път? 
Не знам колко точно излиза да се подготви отрочето за кандидатстване в университет. Колко струват уроците? 50 лева на час? По един предмет? А западен език?

Образованието ни е в агония, умира мъчително. Децата ни са най-потърпевши от тази смърт... Не знам какво точно трябва да се случи, за да се реформират нещата. Образованието не е достъпно до всички... Платените от нас данъци не се използват правилно. Системата не функционира. Училищата ще останат празни и заради демографската криза, но сега никой не мисли за това. Както зимата ни изненадва, така ще бъдем ужасно изненадани и от тенденции, които отдавна са известни на всички.

Знаете ли, че за образованието на едно дете държавата отпуска 1500 лева годишно. Защо родителите да не могат да избират къде да учи детето им? В Германия и Франция се предвиждат данъчни облекчения. В скандинавските страни се раздават ваучери. В българия децата, учещи се в частни училища са около 80000, а сумата за тяхното обучение от държавата е около 10 милиона. Те къде отиват? За какво точно са похарчени?

В крайна сметка явно моето момиченце е по-малко българче от останалите. А ние с баща й работим и плащаме стриктно своите данъци, но сме част от системната грешка и не сме привилегировани да живеем в идеалната паралелна реалност. Както и вие



понеделник, 10 юни 2013 г.

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО МИНИСТЪРКАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО // AN OPEN LETTER TO THE EDUCATION MINISTER




До
проф. д-р Анелия Клисарова
Министър на образованието и науката

Уважаема госпожо Министър,

Съгласно Конституцията на Република България всеки български гражданин има право да получи образование. За всяко българско дете има определена от държавата сума, която субсидира неговото образование, и  това е негово право, гарантирано от върховния закон на страната.
Обръщаме се към Вас като родители на деца в училищна възраст – деца, които нямат право да получат държавна субсидия за образованието си, тъй като родителите им са избрали за тях частната форма на обучение.
Какви демократични основания може да има за едно такова дискриминационно решение?
Нима ние, родителите им, работещи в Република България, не даваме своя принос за тази субсидия? Нима нашите деца не са български граждани? Нима частните училища не са утвърдени именно от МОН?
За пореден път българската държавна администрация не комуникира с хората директно, а чрез медиите. От публикации в пресата разбрахме, че няма да стартира дългоочакваната,  обсъждана и приета през февруари 2013 година от НС инициатива «Парите следват детето», която беше предвидена за 2016 година.
Бихме искали да  Ви зададем някои въпроси, госпожо Министър.
На какво основание твърдите, че ако се отпуснат субсидии на частните училища, те ще станат повече и с по-ниско качество, за което ни осведомява публикацията на в „Сега“ (http://www.segabg.com/article.php?id=651724)?
Всъщност не става дума за училищата, а за нашите деца. Нашите конституционни права ни гарантират, че можем в качеството си на родители да изберем формата на обучение на децата си, както и учебното заведение, на което да ги поверим. Държавната субсидия за образование се полага по закон на всяко българско дете. Не става дума за субсидиране на училища, а за субсидиране на образованието на всеки ученик. Защото ние не искаме да противопоставяме децата на такива от държавни училища и от частни училища, а всеки родител да има възможност да избира най-доброто за детето си.
Ако е  необходима оценка за качеството, бихте могли да поискате единна справка за всеки град и да сравните резултатите, постигнати от децата, учещи в  държавните и в частните училища. Изключително лесно е да се измери успехът, тъй като учениците и на частните, и на държавните училища държат едни и същи изпити и след 4-и, и след 7-и, и след 12-и клас. Всъщност фактите ясно говорят, че в момента частните училища поддържат много по-високо средно ниво на обучение, отколкото държавните/общинските.
Силно ни обърква решението да предложите на широката общественост статистики, от които са извадени училищата с малки випуски. Приемаме това като явен израз на стремеж да се дискриминират децата, обучаващи се в частни учебни заведения, които именно залагат на обучаването на малко ученици, но с много високо качество.
Да погледнем и малко статистика.
Американският колеж вече няколко години застава начело на класацията от матурите за 12-и клас. Миналата година ЧОУ "Света София" беше в топ 5 училища на България, според статистиките от НВО за 7-и клас. В София беше на второ място, а след него следваха още две частни училища – Първа частна математическа гимназия и «Евростар». В топ 10 имаше 5 частни училища.
Постиженията на седмокласниците от ПЧМГ за тази учебна година са видими на сайта на гимназията: http://www.parvamatematicheska.com/news-bg/99-rezultati-nvo-7-klas-2013.html.
И това са само част от примерите, показващи качеството на обучението на учениците в частни учебни заведения.
Ако това е поводът, по който МОН за пореден път ще лиши учениците в частните училища от образователна субсидия, то как ще санкционира тези в държавните училища по същия критерий? Ние като родители не виждаме логика едно държавно училище с 85 зрелостници, чиято средна оценка от матурите е „среден 3,28“, да получава държавна субсидия, а едно частно училище с 15 зрелостници със среден успех „много добър 5,35“ да няма това право.
Ако се боите, че тепърва ще изникнат самозвани училища с ниско качество, все пак заради това съществуват сложните процедури за лицензиране и постоянните проверки от страна на повереното Ви министерство, които – за никого не е тайна – се провеждат с неимоверно по-голяма строгост за всички частни детски и учебни заведения, отколкото за държавните и общинските. В същото време голяма част от частните училища правят и невъзможното, за да поддържат както много високо качество на предлаганата образователна и възпитателна услуга, така и достъпни цени, за да не бъде тя привилегия само на много малка част от обществото. Отпускането на държавна субсидия за учениците в частните училища не само ще отмени една дългогодишна несправедливост спрямо част от българските деца, но и ще позволи на по-голям брой желаещи да се възползват от този вариант на обучение и ще се превърне в предпоставка не за понижаване, а за допълнително повишаване на неговото качество.
Смятаме, че твърде отдавна се спекулира с всевъзможни мотиви за отказ на държавна субсидия за частното образование. Забравя се, че става дума за деца от българското общество, чиито родители съвестно плащат своите данъци и на които държавата е задължена да осигури качествено образование. Пред широката общественост се изтъкват манипулативни, непълни данни за постиженията на учениците от частните училища. Намеква се за «богатите» им родители, за които частното образование е поредната прищявка, а не един от много малкото варианти за относително гарантирано качество на образование в България. Настоява се, че във време на криза и постоянно обедняване на населението държавата не може да финансира «богатите» за сметка на останалите.
Вместо да се гради висококачествено образование, родителите и децата им биват разделяни на обучаващи се в държавни и в частни училища. По този начин, освен че изкуствено се насажда излишно напрежение, Вие лишавате едните от полагащото им се по закон. Това е дискриминация в най-чистия й вид, и то в условията на тежка демографска криза.
Не по-маловажен е проблемът за прозрачността при разпределянето на фонда с държавната субсидия. Ние настояваме това да стане обществено достояние. Къде отиват парите, предназначени за субсидиране на всяко българско дете, чиито родители са се спрели на частно училище?
В момента издръжката на един ученик е средно 1500 лв. годишно. В частни училища и детски градини са записани около 8000 деца (данните са от учебната 2012/2013 година и са базирани на приблизителна статистика) и за тяхното обучение би трябвало да са предвидени около 10 млн. лв. за една учебна година.
Удобно се пропуска основният въпрос: какво се случва с парите, предвидени за тези деца, които не постъпват в държавно/общинско училище? Защото със сигурност те НЕ отиват в бедните училища и НЕ се насочват към тяхното развитие! Бихме искали да получим точна информация за това, как са били изразходвани тези средства през последните двадесет години.
Освен това стипендии за успех над 5.50 след основно образование се отпускат според Постановление №207 на МС от 1994. Такава стипендия се отпуска дори за чужденци, които учат в България. Но отново българчетата с отличен успех в частни училища нямат право на това поощрение. Защо? Те са по-малко отлични от останалите или са по-малко българчета?
Време е всички ние – родителите на деца, обучаващи се в частни училища, както и тези, които биха желали децата им да ползват полагащото им се от държавата, за да имат по-голям избор за образованието на децата си –  да потърсим правата си и ако се налага, дори на по-висока инстанция от тази на българското правителство, позволяващо си да не спазва върховния закон в страната и препоръките на Комисията за защита от дискриминация, която още преди години изказа своето становище по въпроса. Защото ние продължаваме да се надяваме, че в България ще започнат да се взимат решения в името на подобряването на образованието като цяло, а не продиктувани от мимолетни политически съображения и евтин популизъм.

С уважение:
Елена Хаджигенова, Екатерина Маркова, Ирина Манушева, Мария Пеева, Петя Нойчева, Милена Сърнева, Елена Христозова, Боряна Дойчева, Галя Бозова, Фарис Ал Асси, Стефка Иванова, Мила Драгомирова, Ралица Стоянова, Радостина Паскова, Аделина Иванова, Вероника Генова - Василева, Красимир Василев, Татяна Желева, Мариян Петков, Александра Лещарска, Здравка Дянкова, Албена Евтимова, Георги Дренчев, Марио Марков, Емилия Стефчева, Кольо Дойнов, Пламена Дойнова, Николай Хаджигенов, Йорданка Бонева-Благоева, Боряна Дюма, Ерик Дюма, Веселина Миланова, Вера Якуб, Мария Езелдин, Зорница Акел, Соня Адбургани, Петър Илиев, Милена Маркова, Веселина Попова, Наталия Иванова, Ирина Симеонова, Мила Димитрова, Теодора Радославова, Паолина Йорданова, Камелия Ванкова, Таня Рашева, Петя Генева, Васил Генев, Дамян Дамянов, Хенриета Стоянова, Цветлина Бочевска-Тодорова, Тодор Тодоров, Таня Христова, Росица Дилова, Крассимира Уилямс, Нина Георгиева, Венета Корнфорд

сряда, 5 юни 2013 г.

Мисия невъзможна: без етикети // Mission impossible: no lables

Искам да ви разкажа една история. За една реплика, употребена умишлено от всепризнат авторитет и защо се почуствах унизена...

През ноември 2006 г. бях поканена от Илмаз Есмер (Yilmaz Esmer) на среща на Световното изследване на ценностите в Истанбул. Домакинът ни заведе в пищния султански дворец Топкапъ и точно там се срещнахме с г-н Ортайлъ (İlber Ortaylı) в качеството му на директор на музея. Прие ни много радушно, в кабинета си, почерпи ни с чай и ни разказа за музея и за турската история. Дори ни показа снимка на турския престолонаследник, живеещ в изгнание. Бяхме около 30-тина колеги, от цяла Европа и САЩ. Представихме се с по няколко думи и започна оживен и интересен разговор. г-н Ортайлъ е един от най-известните турски историци, работещ в областта на турската и руска история. Има редица публикации, преведени на десетки езици, но когато стана дума за книгите му, една реплика поля аудиторията с леден душ. Според него, книгите му са преведени на английски, френски и на всички "отомански езици". Не подозирах, че българският всъщност е отомански език. Както междувпрочем и всички национални езици, били в рамките на отоманската империя. 
Отоманската империя. Източник: Уикипедия

През целия ми съзнателен живот от държавните институции и медиите ми е  насаждан тежък и непреодолим комплекс от факта, че България е била 500 години под турско робство и трябва да ви кажа, че побеснях. Бях бременна в 6 месец, но това не ми попречи да почервенея, и да положа неимоверни усилия да остана на мястото си. Само погледът ми, лицето ми показа искреното ми възмущение и погнуса от изреченото. Илмаз забеляза реакцията ми и също се смути.

Сред колегите ми имаше представители на т.нар. от Ортайлъ отомански държави - те се почустваха по същия начин - унизени. 

От гл. точка на турската история и на политическо равнище България сигурно се дефинира като Отоманска държава, а езикът ни - като отомански. В рамките на една империя, за пет века - влиянието на език и култура са значителни. И сега не си даваме ясна сметка каква част от турцизмите използваме в ежедневния си език. Дори гледах реклама по телевизията на швейцарска вафла с думата "мурафет". В момента в обществото ни се води яростна полемика срещу изучаването на майчин турски език, в училищата. Има противници и на излъчването на новини на турски език по националната телевизия. А в същото време - всички ние казваме "айде", пием айран, изкачваме се по баира, даваме на сервитьора бакшиш... купуваме от магазина зарзават, много обичаме да печем патладжан и т.н., т.н. Аз бях в ролята на своеобразен преводач на колегите си в Истанбул - в ресторанта, в магазина... Списъкът с турцизми е доста дълъг, скъпи сънародници. Дори ми се струва, че държавният глава ни пожелава за нова година здраве и берекет.

Историята се чете и се преподава в контекста на политическите интереси. Македония е един болезнен за всички нас, българите пример. Аз отказвам да приема, че има македонски език и вероятно някой млад македонец ще се почуства засегнат. Защото не познава историята, такава каквато я знаем ние. Или каквато са ни я разказвали, нали? 

Историята е важен инструмент в пропагандата, в изграждане на национална идентичност. Понякога с цената на омразата и отрицанието. 

Източник: Independent; Reuters

Трудно е да се направи разлика между човешките взаимоотношения и реалния живот, и политическите и икономически интереси. Дори сега, когато чета всичко, което се публикува за протестите в Турция - симпатизирам на онези млади хора, на първата линия, които бият тъпани и пеят пред редиците от полицаи, които строят барикади от тухли и настояват за повече права и свободи за турското общество. Борят се за светска Турция. Симпатизирам им, въпреки прокрадващите се обяснения за това, че протестите са организирани от вън с цел да свалят Ердоган.

Сърбия също е била 500 години под турско робство - изглежда, че е надраснала този национален комплекс. Испания е преживяла 800 години под арабско робство и сега приема стотици хиляди незаконни емигранти от Северна Африка. 

В модерната действителност много държави са поставени в условията на икономическа и енергийна зависимост. Аз твърдо вярвам, че трябва да мислим за живота, за себе си и за другите около нас в нюанси - няма само добро и лошо, черно и бяло. Най-често смислите са разноцветни - когато влезем в магазина и разговаряме. Когато готвачът в ресторанта дойде на масата и просто ни попита дали всичко е наред. Когато турските студенти идват при мен и с гордост се хвалят, че родителите им са родени в България. Или когато почти всеки продавач или сервитьор в Турция с радост ни посреща с думите: "комшу"!

Разберете ме правилно - без етикети, без щампи - всички сме хора. Животът и без това е труден за всички, нека живеем заедно в мир!

вторник, 4 юни 2013 г.

Applied Sociology: Making Migration Work for Development // Приложна социология: да накараме миграцията да работи за развитие

Проектът Making Migration Work for Development http://www.migration4growth.eu/ е пример за професионална изява на приложната социология. Научни организации, местни и национални власти от 10 държави обединяват усилия, за да трансформират знанието за миграцията в инструмент за устойчив растеж. Проектът е стратегически, финансиран от програма "Югоизточна Европа" // South East Europe и въпреки трудностите, постига своите цели. 
Снимката е от третата научна и организационна среща на партньорите по проекта, а домакини са доц. д-р Васил Киров, гл. ас. д-р Екатерина Маркова и Диана Ненкова от Института за изследване на обществата и знанието при БАН.
Проектът MMWD се занимава с управление на демографските промени в Югоизточна Европа, с основен акцент върху миграция и човешки капитал като ключ за устойчив икономически растеж. Фокусът на проекта е да се подобри политиката, да се укрепи капацитетът на публичните администрации за разбиране, предвиждане и стратегическо управление на последиците от демографските промени и използването на това знание за растеж и сближаване на европейските региони и градове, както и за цялостната интеграция на регион Югоизточна Европа .
Местните и регионалните власти имат водеща роля в справянето с последиците от настоящите демографски, икономически и социални промени, както и последиците по отношение на цялостното сближаване и конкурентоспособността на техните територии. Те се сблъскват с необходимостта активно да управляват такива процеси, да планиране и да изграждат стратегически капацитет.  
Демографската промяна е сложен процес, който включва различни тенденции на трансформация в структурата на населението. Проектът MMWD е наясно, че миграционните потоци са се превърнали в основна сила на демографската промяна и че в същото време недостигът на знания е очевиден, когато става въпрос за миграцията и, още повече при анализ на ефектите, които миграционните потоци произвеждат върху икономическото и социално развитие за специфични територии. 
MMWD ще предложи конкретни инструменти, основани на знание, предназначени за политици и други заинтересовани страни както на под-национално и транс-национално равнище. Тези инструменти ще бъдат полезни при формулирането на политики спрямо засегнати от демографските промени области на обществения живот: пазара на труда (за насърчаване на заетостта), човешки капитал (за повишаване на производителността и икономическата ефективност), както и на местната предлагане на социални услуги (за да се гарантира тяхната устойчивост).
Повече информация за дейностите по проекта, можете да прочетете на адрес: http://www.migration4growth.eu/

петък, 17 май 2013 г.

17 май - международен ден срещу хомофобията

17 май е международния ден срещу хомофобията и трансфобията, сиреч срещу страха, враждебността и дискриминацията към хомосексуалните и трансексуалните. 



Трябва да ви кажа, че едва през 1990 година Световната здравна организация премахва хомосексуализма като заболяване. Човечеството се развива изключително бавно и до този момент в много държави хомосексуализмът се счита за престъпление, някъде дори се наказва със смърт.
Е, българите не дават добър пример за прогресивно мислене. Според доклади на Европейската агенция за основни права (FRA), България е държавата с най-ниска търпимост към ЛГБТ-хората в целия Европейски съюз. Други данни, които подкрепят негативните обществени настроения към хомосексуалистите можете да прочетете в Евробарометър или Европейското социално изследване. Този проблем е коментиран многократно в медиите, но за съжаление до промяна в обществените нагласи не се стига...




Отделете малко от времето си за този филм, от Европейската агенция за фундаментални човешки права. Ето още едно изследване, което показва какви са нагласите сред студентите. Текст за изследването на български език можете да намерите тук.

четвъртък, 18 април 2013 г.

Избори 2013: да четем внимателно. Българската наука, ЦРУ и демографската криза

Скъпи съотечественици,

Много пъти съм писала, че българската наука  изследва всички наболели проблеми за България, и не само.
Жалко е, че тази научна продукция е по-известна в чужбина отколкото за българското общество, но това е друга тема.
Не съм си поставила за цел тук да анализирам партийната програма на дадена партия, но не мога да не реагирам на начина, по който е описана темата за здравеопазването - чувствам се лично и професионално засегната.
Един от добре изследваните проблеми в България е застаряването на населението и лично за мен е меко казано скандално да прочета в текст с претенции за политическа програма цитирането на източник "сайтът на ЦРУ" (цитираният текст във вида към 18.04.2013). Ако не беше грубо и цинично, щеше да е смешно, признавам си.
"България е една от страните в Европа с най-лоша демографска структура на населението. Има отрицателен естествен прираст, високо ниво на емиграция, предимно на младото население и силно небалансирана възрастова структура на населението с голям процент на застаряващи хора. По официални данни от сайтът на ЦРУ, възрастовата пирамида изглежда така:
piramida
 източник

Докато четях въпросния текст, у мен възникнаха две основни хипотези, които взаимно се допълват.
първо, че политическата програма за здравеопазване на въпросната партия може би е писана от ЦРУ и да е преведена механично с google translator.
второ, човекът, който е писал въпросните неща (ако приемем, че текстът е авторски), не е специалист и не познава основните научни текстове по темата. има и по-актуални от тези, на сайта на ЦРУ;
Разбира се, има много други възможни хипотези, но ги оставям на вашата фантазия. Ако ви се занимава ;-)

Бих искала да дам скромен съвет към автора на този текст: ако по някаква причина не желае да се позове на български източници, то би могъл да цитира поне Организация на Обединените Нации, където България се нарежда на челните места в света по застаряване на населението. в този доклад WORLD POPULATION AGEING има прогноза за развитие на населението. Друг много интересен източник е Световната Банка. Аз лично не съм се интересувала, но сигурно МИ6, МОСАД и руското ГРУ може би имат достоверни актуални данни. Знам ли...

Последно, обещавам:
Искам да обърна внимание на анонимния автор - модерната напоследък copy/paste технология не е удачна за политически и управленски текстове. А плагиатството е престъпление. 

П.П. Зачетох се и в други текстове от същата страница, но си обещах, че няма да пиша нищо повече.  Ще завърша само със следния оптимистичен цитат
"В заключение "Глас Народен" се ангажира да придаде на образованието ни както качество, така и целенасоченост, способни да обучат на ниво младите ни кадри, които да се използват тук, у нас."
А дано, ама надали ;-)

понеделник, 7 януари 2013 г.

Science: Engaging stakeholders in developing working conditions Summary report on action research and policy lessons

Можете да прочетете доклада

"Engaging stakeholders in developing working conditions.
Summary report on action research and policy lessons

на следния интернет aдрес:

You could read the report "Engaging stakeholders in developing working conditions
Summary report on action research and policy lessons" at the following address:

Authors: Johan E. Ravn, Peter Hasle, Ursula Holtgrewe, Vassil Kirov, Ekaterina Markova, Jan Van Peteghem, Darina Peycheva, Monique Ramioul, Karin Sardadvar, Ole H. Sørensen, Hans Torvatn, Lisbeth Øyum

This report constitutes Deliverable 9.15, ‘Summary report on action research and policy lessons’ for Workpackage 9 of the walqing project, SSH-CT-2009-244597.
Project acronym: WALQING
Project full title: Work and Life Quality in New and Growing Jobs
Grant agreement no.: SSH-CT-2009-244597
Deliverable number: Deliverable 9.15
Deliverable title: Summary report on action research and policy lessons
Workpackage No.: 9
Lead beneficiary: 9 (SINTEF)
Nature: Report
Dissemination level: Public
Date of Submission: 30 November 2012