понеделник, 8 декември 2014 г.

Принудителна гъвкавост и несигурност на заетостта Социологически анализ на качеството на труда в секторите строителство и сметосъбиране в България София



Излезе от печат новата ни книга "Принудителна гъвкавост и несигурност на заетостта
Социологически анализ на качеството на труда в секторите строителство и сметосъбиране в България"
. Доц. Васил Киров е научен редактор и съавтор заедно с мен и д-р Дарина Пейчева.

РЕЗЮМЕ
В условията на финансова и икономическа криза, започнала през 2008 г., качеството на труда като че ли отстъпва водещата си позиция в европейския дневен ред с оглед на запазване на работните места, но остава ключов елемент от европейския социален модел. Книгата представя социологически анализ на данни, набрани в рамките на европейския изследователски проект „WALQING – Качество на труда и живота при новоразкритите работни места в Eвропа“. Анализът се ограничава до изследването, проведено България, и се фокусира върху условията на труд в сметосъбирането и строителството – сектори, често свързвани с несигурност на заетостта, ниско заплащане, ниска квалификация на работната ръка. Ключова е тезата, че в тези дейности на икономиката в България доминира принудителната гъвкавост, която е основно в интерес на работодателите. А принудителната гъвкавост води до динамичното развитие на двойствен пазар на труда и на организация на труда, която не може да компенсира негативните ефекти за работещите. Липсата на възможности за развитие на уменията и за изразяване на гласа на работещите допълнително влошава качеството на труда в изследваните икономически дейности. Резултатите от изследването са представени в три глави. В първата глава се анализира въздействието на основни елементи на условията на труд – формата на трудовата заетост, работното време и заплащането на труда – като детерминанти на несигурност на работното място. Предмет на изследване във втората глава са организацията на труда, на придобиването на умения и на „гласа“ на работещите. В трета глава се засягат проблеми при условията на труд на работещите бедни в сметосъбирането и строителството. Работата ни по изследването на качеството на труда показва, че то е проблематично в изследваните сектори. Важен фактор за допълнителното му влошаване, който разглеждаме, е проявлението на кризата. Натискът на свитите пазари върху заетостта е изключително сериозен, както показва ситуацията със строителството. Това води до много по-малък обем дейности, а това е валидно не само за разглежданите два сектора. Инвестиционните планове също се преразглеждат и това ограничава допълнително въвеждането на нови инвестиции в технологии, в процеси, в мерки за подобряване на качеството на труда. Но ефектите върху заетите не са нито еднозначни, нито равномерно разпределени. Т.нар. периферия на компаниите най-често е потърпевша от извършването на съкращения, мерките за принудителни отпуски, прекъсвания, намалени обеми и т.н. От друга страна, не всички елементи на качеството на труда се променят в негативна посока (този извод в по-широк план е направен и по отношение на труда в Европа в рамките на проекта WALQING). Организационната промяна може да доведе до по-разнообразен труд и т.н. Така в крайна сметка може да твърдим, че в условията на криза качеството на нискоквалифицирания труд рязко спада, но кризата далеч не е единствената причина за състоянието на нещата и ще бъде наивно да очакваме автоматично подобряване след възстановяването на икономиката. Настоящият анализ представлява принос към изследването на труда в България. Фокусът върху проблемните сектори на нискоквалифицирания труд позволява да бъде дадено обяснение на разликите между очакванията на политиките и на реалното състояние на условията на труд в компаниите. Критичният анализ откроява механизмите за принудителната гъвкавост и ограничената сигурност, за липсата на механизми за автономия, за придобиване на умения, за слабия глас на работещите – тези характеристики илюстрират значителна част от заетостта в България. Този анализ е важен не само от гледна точка на процесите в българското общество, но и от гледна точка на дебатите за бъдещето на европейския социален модел.
Резюме

SUMMARY
In the context of the continuous financial and economic crisis that started in 2008, the quality of work is not among the first priorities on the European agenda, even if it is a core element of the European social model. The book presents a sociological analysis of data collected in the framework of the European research project ‘‘WALQING – Work and Life Quality in New and Growing Jobs in Europe’’. The analysis is limited to the study conducted in Bulgaria and focuses on the working conditions in waste collection and construction – economic activities usually associated in the country with insecure employment, low wages, and low-qualified workforce. The thesis defended in the book is that in waste collection and construction in Bulgaria dominates forced flexibility that is mainly of benefit of the employers. The forced flexibility leads to dynamic development of a dual labour market and organization of work that cannot compensate the negative effects for the workers. The lack of voice and skill development of workers further affects the quality of work in the studied economic activities. The findings of the study are presented in three chapters. In the first chapter, the influence of key elements of working conditions, such as the contractual arrangements and, the working time and wages, are analysed. The topic of the second chapter is the organization of work, the development of skills, and the voice of workers. And the third chapter deals with the working conditions of the `working poor` in the fields of waste disposal and construction. The research of the quality of work shows that it is problematic in the surveyed sectors in Bulgaria. An important factor in its further deterioration are the manifestations of the crisis. The pressure of reduced markets is extremely serious, as evidenced by the situation in construction. This leads to a much smaller number of activities, which is true not only for the examined two sectors. Investment plans are also being reconsidered, which further restricts new investments in technology, in processes, and in measures for improving the quality of work. But the effects on employment are neither unambivalent nor evenly distributed. The so called ‘periphery’ of the companies most often suffers from performance redundancy measures, forced leave, work breaks, reduced volumes, etc. On the other hand, not all elements of the quality of work are changing in a negative direction (this finding, in a broader perspective, is made by the WALQING project in respect to work in Europe). Organizational change can lead to greater diversity in work, etc. Ultimately, we may assert that, under crisis conditions, the quality of work of the unskilled labour falls sharply, but the crisis is far from being the only reason for this situation and it would be naive to expect that things will automatically improve after the economy recovers. This analysis contributes to the study of labour in Bulgaria. The focus on the problematic low-skilled sectors makes possible providing an explanation of the differences between the expectations of the policies and the reality of working conditions in companies. The critical analysis highlights the mechanisms of forced flexibility and limited security, the lack of mechanisms for achieving autonomy and acquiring skills, and the weak voice of the workers – all these features mark a significant proportion of employment in Bulgaria. This analysis is important not only with respect to the processes in the Bulgarian society but also in terms of the future of the European social model.