За да имаме избор!

Не съм писала от няколко седмици. След като днес преглеждах важните новини, сред които и информация за новите гърди на Азис, реших да си оправя вкуса като ви напиша с какво се захванах.

Знаете ли какво означава "демокрация"? Призовавам ви тук да ми напишете първата си асоциация! Уверявам ви, че сами ще се учудите от резултатите. Много лесно започнахме да използваме думи, без да вникваме в съдържанието им. Клишета, щампи, готови фрази - модерни, политически коректни, социално приемливи. Звучат добре, харесват ни, карат ни да се чустваме актуални. Обаче затова и не се разбираме особено добре помежду си. А и доста народ се е захванал с неща, от които не разбира. Напоследък, например, много хора се правят на социолози - конструират въпросници, провеждат изследвания, обобщават как българите правят това или онова! НЕ само това ами и публикуват, представят на научни конференции.  На това аз му казвам халтурка, псевдонаука, ама кой ме слуша... Срам голям, ви казвам. Ама за специалистите, защото виждат срама. Санкта симпличита, сиреч свещена простота. Да не се отплесвам от темата...

Аз и още няколко борбени душИ създадохме национално експертно обединение - НЕО с идеята да организираме Инициативен комитет за провеждане на референдум. За референдумите, сигурна съм, много сте чували, ама участвали ли сте? 

Не.

Ние искаме на национален референдум да зададем въпроса:

„Искате ли на следващите парламентарни избори на всички български граждани да бъде осигурена възможност за гласуване чрез Интернет?“

Повече за инициативата можете да разберете в интернет страницата ни neo-bg.org, както и в страницата и групата ни във социалната мрежа Facebook - (www.facebook.com/pages/%D0%9D%D0%95%D0%9E/239305629499006) и групата (www.facebook.com/groups/259376037484051/) ни във Фейсбук.

Имаме три месеца, за които да съберем скромните 500 000 подписа. Да, петстотин хиляди, половин милион - такъв е законът! И ние ще ги съберем, с вашата подкрепа.

Гласуването и чрез Интернет ще даде равен шанс на всички български граждани да упражнят бързо, евтино и лесно своето конституционно право на глас! Хората с увреждания, в неравностойно положение, сънародниците ни в чужбина, работещите, пътуващите, болните. Дори тези, на които не им се виси на опашка в дъжда. Всички би трябвало да имат избор!

Поверили сме парите и личните си данни на глобалната мрежа. Толкова ли е трудно да се намери начин да упражним и изборните си права чрез нея? В модерно общество, насочено към защитаване на гражданските ни права и правото на личен избор, възможността за онлайн гласуване е вече не привилегия, а необходимост. Дава ни се право да изпълним задълженията си към държавата, използвайки Интернет – можем да плащаме осигуровки, данъци, такси, сметки, да подаваме данъчни декларации и други официални документи онлайн, всички свързани с това да бъдем отговорни граждани на държавата, в която живеем. Защо упражняването на законното ни право на глас не може да става чрез Интернет? Не е ли редно да имаме възможност да упражняваме и гражданското си право си по същия начин? 

Разчитам на вас! Всички ние трябва да се погрижим за НАС, за да имаме избор! 

Чупенето - безнаказано!/ Breaking - unpunished!

Много се чудя кое е точното заглавие на историята от днес, 15.05.2012, за която ще ви напиша.
Историята не е възвишена, напротив - помиярска и нелепа, ежедневие у наше село. У най-големото село.

Действието се развива на паркинга на магазин БИЛА на бул. България в приятното обедно време един без десет. Паркирам, а до мен една девойчица, да не кажа - женица, си е отворила вратата на колата и пуши, явно чака шофьора да се появи. Аз вече тръгвам да слизам и виждам как въпросната с безразличен и отмерен жест си хвърля фаса на земята. Най-естественото нещо на света, нали?
Аз в движение само й казах: "Изпуснахте си нещо." А, тя - сякаш не загря в началото, ми отговори - "А не, хвърлих си цигарата." - "Да не би да сте на къра?" - зададох риторично въпроса и отминах.
Съгласете се, тръгнала съм да пазарувам, не да се занимавам с кифли. Не е възможно да бъдат превъзпитани, а аз не мога да изчистя света!

Девойката е от този тип незабележими, безлични, които трябва да си сложат нещо на главата, да носят ярки дрехи, да говорят силно, за да може човек смътно да си спомни, че някога ги е виждал. Май беше с черни екстеншъни (изкуствени удължители коса), гримирана ярко. Говореше с акцент. Абе, бодра смяна от новостоличанките, за малко е и не е от тука. Докато ходя към входа на магазина, се разминавам с нейното Мило, но си признавам, че дори не го погледнах. Тя, обаче се почуства окрилена, че любовта идва да я защити!  Направо ме сепва с крясък - звучеше каруцарски, определено е гласовито момето. - "Майка ти е селянка. Да ти .ба майката. Ти ли ще ми казваш къде да си хвърлям фаса ..." Пяна на устата, адреналин, екшън ви казвам. Опита се и да ме застигне, готова за бой - а на мен почти ми стана смешно, защото застигането беше от типа "Само да те хвана, ама се страхувам да не ме стигнеш". Петелът и той започна нещо да мърмори. Представяте ли си - да спретнем търкал заради комплексите на някаква мома, която е засегната, че се държи като селяндурка и най-вече, че някой друг го е забелязал. Не, мерси! Оставих двамцата да се утешават взаимно колко съм проста, влязох в магазина и буквално след 2 минути излязох.
Можете ли да познаете какво видях? Сигурна съм, че да. Счупено ляво странично огледало. Готин шут е било. Жалко, че съм го изпуснала.
Тя, девойката, а и любимият й не са много светнати, да ви кажа. Не са много ЕнтЕлегентни. Първо на паркинга на Била има камери. Сигурно има и свидетели на волното съчетание върху моята количка. Второ, моето возило е с пълна застраховка. Даже бих я поканила, "екстеншънката", да ми почупи още малко колата, че ми е време да я сменям. Дори Радка Пиратка мога да й пусна в съпровод, да я вдъхновя.

Впоследствие оставам с впечатлението, че можем да си чупим и млатим където си поискаме. Щом хулиганът не е хванат, екшънът се води "срещу неизвестен извършител". Аз, както можете да си представите, толкова силно съм се впечатлила от гласовите възможности на другарката, че само успях да забележа, че колата е сив металик. Нито ми пука какъв е номера, нито модела. Ако обръщам внимание на всички комплексарки, докъде ще го докарам?
Да знаете, обаче - ако някой нещо ви погледне на криво, направи ви забележка или просто не ви харесва на външен вид - можете да си чупите на воля! Много важно, че било чужда собственост. Само гледайте да не съм наблизо, когато решите да си хвърляте угарката или мазната хартийка на земята.

А на паркинга на Била има десетки кошчета, уважаеми! Но явно и това не е достатъчно.
Това поведение с хвърления фас ми напомня еснафските къщи, в които холът се пази само за гости, иначе стои празен, да не се изцапа. Хората ядат на вестник, защото покривките са лукс и не са за ежедневно ползване. Така и тези сладури - в колата има пепелник, ама той не е за фасове. Сигурно си слагат ядки в него, знам ли!?

Тук от тази история поуката е само една - Да чистим за един ден е causa perduta. Вече май и висша сила не може да ни спаси държавицата и народеца. Не обичам да обобщавам, обаче младите моми като тая хич не са малко, да ви призная. И момци. Радвам им се на псувните по светофарите, в киносалоните, в ресторантите. Хвърлят си боклуците докато карат и не им мига окото. Даже в парковете ходят, да им се начудиш що. Сигурно и там да мърсят.

И горко ми на мен, мааалко по-възрастната, ако един ден се наложи точно тези да решават колко да ми е пенсията, колко да е чисто по улиците и как точно да ми лекуват ишиаса.
Уви.

В матрицата

Дъщеря ми Амалия вече е на 5. И вече ми се налага да разбивам щампи, в които някой друг, някъде извън семейството вече е поставил невинната й душа.
Матрици, стереотипи, щампи - както искате ги наречете, предразсъдъци, модели... По-лесно е да мислим с чужди мисли, да даваме оценки с чужд аршин... По-лесно е, но е ужасно погрешно

Грехота е да поставяме децата си в нашите, често пъти погрешни и остарели коловози. Защо не  оставим дребните да бъдат свободни по-дълго време? Ами сигурно защото ние самите не сме.
Какво ме провокира да ви напиша днес? Вече за втори път малката и любопитна Амалия, когато трябва да нарече нещо или някой с негативен епитет, дава за пример "циганетата".

Снощи ми каза с удивление, че "дядо вчера говори с един циганин", все едно се е случило нещо невероятно, нещо забранено, нещо много странно.
Ами да, защо да не говори?, казвам аз. - Ами циганетата, мамо? Те работят, ровят по кофите. Те са облечени в дрипи. Нали казваме, че са дрипави? - продължава да ме изумява Амалия.

Нечие детство. Автор: Красимира Василева

- Да, мамо. Дрипави са, работят, бъркат по кофите, защото не ходят на училище! Защото техните родители не са ходили на училище и нямат пари, за да ги издържат. Но те са деца като теб. И те искат да играят, някой да ги прегръща и да им разказва приказки. ... И сигурно те също биха искали да учат, да научават различни неща за света.

Често разказвам на Амалия за децата, които нямат родители. За децата, които са родени болни и за които трябва някой непрекъснато да се грижи. Опитвам се да й внуша, че любовта е най-важна. Че да живеем заедно означава да приемаме другостта, да сме толерантни.
Трудно ми е да й обясня за порочния кръг, в който са поставени циганите, пардон, трябва да използвамм политически коректното "роми".
А как да й разкажа за възрастните хора, които тя все още не е виждала как бъркат по кофите, как просят на някой ъгъл... Как нашите родители и прародители са принудени да живеят с хляб и кисело мляко.
Амалия все още не знае защо са бедни бедните хора у нас. Малка е за такива прозрения, но се надявам да не дели хората на цигани и други, на болни и здрави. Надявам се да успее да направи разликата между образовани и необразовани - защото според мен това е една от причините едни да бъркат по кофите и да крадат от други...
Като социолог не обичам да правя лесни обобщения, но не мога да не забележа колко повредени сме ние, българите като общество.  Колко силно искаме да мразим другия, да го критикуваме, да омаловажаваме усилията му.
А животът е кръговрат. Сега сме на върха, утре може да ровим по кофите... "Това не може да се случи на мен" е погрешната мантра... 
Възможно ли е да променим нещата? Първо трябва да променим себе си - убедена съм в това.

Зад всеки образ, щампа, матрица се крие една лична човешка история.

Поредният абсурд!

Автор: Веселин Боришев

Тази статия привлече вниманието ми вчера. По-точно снимката. Какво виждате на нея? Строителен работник, който извършва някаква дейност върху скелето на строящата се естакада. Без каска, без предпазно работно облекло и само със светлоотразителна жилетка.
Една червена каска лежи самотно на плочата...
Наистина не разбирам! Къде са т.нар. контролни органи? Какво рекламираме? От какво точно се гордеем? От строежа на естакадата, отт липсата на контрол, от условията на безопасност, ...?
Иска ми се да вярвам, че журналистите са оставили това скрито послание, за да предупредят. А, нали, ама надали?

Невидимите / The invisibles

Автор: Lisbeth Oyum

Убедена съм, че с този текст няма да ви зарадвам. Приготвила съм много въпроси към всички вас, към мен... 
Замисляли ли сте се кой почиства булеварда, по който минавате всеки ден? Не ви питам за фирмата, която чисти района, в който живеете или работите.
Виждали ли сте жените и мъжете, облечени със сигнални жилетки? Носят метли и фаражи, понякога найлонови чували.
Метат мълчаливо, навели глави... Минувачите ги подминават, не ги забелязват... Уличните чистачи наистина сякаш искат да бъдат невидими.
Когато шофирам се убеждавам, че някои от тях буквално рискуват живота си, когато работят на пътното платно.
Колите профучават покрай тях, шофьори гневно им подвикват, ругаят.

Случвало ли ви се е да разговаряте с някой от метачите? Всеки ден са на улицата, независимо дали вали, колко е студено, колко е горещо... Чух, че в някъде децата ни се държат грубо с метачите, които работят около училищата. Допускам, че това е вярно... Фактът, че тези жени са излезли на работа, изглежда не е толкова важен за децата ни. Атрактивно е да ги мразим, да бъдем "силни", а защо - аз не мога да ви кажа.

Клише ли е, че няма срамна работа? Явно да, независимо, че ако ги няма уличните метачи всички ще страдаме... Работата на метач не изисква завършено образование. Работата на метача в България е физически тежка и изморителна.
Работата на уличните метачи е оценена скромно и малцина от нас биха работили за толкова малка заплата. А тези хора, метачите, нямат друг шанс да се измъкнат поне малко от бедността, в която са потънали. Мислили ли сте някога за това какво е да нямаш друг шанс?

Когато подминавате някой метач, моля ви - помислете с какво вие, в ежедневието си помагате този град да бъде по-чист.
И говорете с децата си - трудът на всеки от нас заслужава уважение!

Изгубени в превода//Lost in Translation

Спасени сме! Да знаете, девойки! Вече за някакви си 50-тина лева, 25 евро можем да си купим КУР в различни модификации! И то по Интернет. Ура!
Не ми вярвате? Преди да ме обвините в каквото и да било, моля - внимателно разгледайте предложенията ето тук. Ако линкът вече не е активен, снимката ви е достатъчна:

БиСи Кур не знам точно какво би трябвало да означава. Вероятно Бърз и Спешен Кур за всички! Невероятно как наистина всички ние имаме в една или друга степен нужда от такова нещо и то именно сега!
О, не мога да повярвам, че само срещу скромна сума, мога да стана собственичка на богато овлажнен Кур 2. 2 означава сигурно, че получавам два? Вие как мислите?
Дори можем да върнем времето назад, като си купим Естетик Кур-а - като машина на времето. Хем естетични, хем млади.

Убягва ми някак директната връзка с косата, но ако продуктът си го бива, сигурно ще ми настръхне косата... Списъкът продължава с невероятни, звучащи много шик предложения за Колор Кур Специален Протектор, Кур Грижа За Цвета,  Кур Защита за Цвят... Сякаш най-желан ми се струва продуктът Овлажняване и Предпазване Кур, нали? Тук съм малко объркана - хем Овлажняване, хем Приглаждане Кур 2 - какво ли не измислят фирмите, само и само да привлекат купувачи. А това: Мойсчър Кур за Гладко Третиране - уж на български, пък Мойсчър. Хъм...  Ако си купите от този - Предварително Почистване Естетик Кур - явно продуктът ще е предварително почистен и красив! Имало и такъв цвят - сиреч Кур - не знаех. Има и цвят Кур специална грижа. Малко сложно са го казали, че е телесен цвят. Или съм тъповата. Всичко е възможно в днешно време.

Алоу, мъжете, я да вземете да си купите и вие, за да сте в крак с модата! Хем стоките са евтини, хем се дават с екстри.

Смешно е, от една страна. От друга, всеки явно прави това, което му се пие... Не съм сигурна, че този списък от артикули е превеждан изобщо... Не искам да приема, че е преведен от специалист, тъй като кур на Немски език означава Грижа.

Все пак да не прибързваме с изводите ;-) Мисля да си поръчам от онзи, овлажненият, естетичен и връщащ ни назад във времето. А вие?

Чалга-деца, чалга-държава - не, това не е за мен/Chalga children, chalga-state - no, thanks. Not for me!!

Важното е микрофон да има...

Първо бих искала да уточним какво точно разбираме под чалга. Потърсих в световната енциклопедия. Там пише, че "Чалгата, наричана още поп фолк или етно поп, е музикален стил, придобил популярност в България в началото на 90-те години на 20 век и съчетаващ български, арабски, турски, гръцки и ромски мелодии, както и мотиви от фламенко. Характерни за него са повтарящите се музикални и танцови ритми, а начинът на танцуване се нарича кючек."
В тази малка информация за чалгата не става дума за качествата на текстовете и музиката, но аз съм сигурна, че всеки от вас има мнение по този въпрос.

За мен лично чалгата не представлява никакъв проблем до момента в който не започне да се разпространява агресивно и повсеместно. Ако някой възрастен е решил, че така трябва да се забавлява - ок! Има ресторанти, дискотеки и прочие заведения, в които се слуша чалга и аз не ходя там. Когато някое телевизионно предаване започне да рекламира чалгата - превключвам канала. Не слушам чалга и поради тази причина този социокултурен феномен не ми пречи.
Реших да ви напиша какво е моето мнение по темата за чалгата, защото бях провокирана от клип, в който деца от българско училище танцуват пред родителите си на музикален съпровод от поп фолк/чалга песен. 
В Интернет ми попада информация, че Чалга певица ще се изучава в учебник по музика. Сякаш вече се изучава - ето ви страница от учебник по музика - сами преценете.

Вече ставаме свидетели на маркетинговата стратегия да се рекламират места - ресторанти, музикални клубове, дори хотели - в които чалгата е забранена! Дори попаднахме на училище, в което изрично се подчертава, че чалга не се пуска по никакъв повод. Замислете се какво точно се случва с нас?
Децата ни се разделят чалга и анти-чалга фенове. Сред моите студенти имаше само неколцина, които си признаха, че не слушат чалга.

Оставям изводите на вас, надявам се, че ще провокирам дискусия и ще успея да видя и мнението на тези, които слушат чалга с децата си. 
Изгледайте и този клип. На мен ми стана тъжно... Горките дечица, вкарани в чалга стилистиката - коментират външния вид, грубо, доста злобно, повърхностно, нали? Знаят имената на певици и певци, които за първи път чувам, но без да обръщат внимание на музиката и песните. Коментират жълтите новини, говорят едни през други...  Ето, погледнете сами - Деца коментират чалга певици

Какво точно предопределя избора на музика за едно училищно тържество? Ето това ме смущава. До каква степен чалга-културата е завзела личното ни пространство?

Какъв е смисълът на живота? - 42 [по Дъглас Адамс]/What is the meaning of life? 42 - on Douglas Adams

Не успявам да намеря отговор на този въпрос, или поне не по-лесноразбираем от 42. Неясните, трудни и противоречиви въпроси са непрекъснато около нас. Понякога търсим отговори, в друг момент се оставяме по течението...  

- Защо не разбирам нито дума от това списание? Защото не познаваш буквите. - Е как, нали го чета?!

- Защо хората мечтаят за неща, които никога не биха могли да се случат в действителност?

- Защо ми разказваш за вълшебства. Те случват ли се наистина? - Ами да, разбира се. - Ами тогава и аз ще си измислям вълшебства, дали ще се случват по-често?

- Как едно дете пораства? Някаква магия ли се случва? Как става така, че мъничкото бебе става голям човек и сам някога има деца?

- Нали когато хората се женят, тогава имат деца? А как става така, че се раждат деца без мъжът и жената да са женени? А ако момче хареса момче, или момиче иска да има семейство с момиче? Те имат ли деца?

- А какво е любовта?  А любов и обич различни неща ли са?

-  Как бебето преди да се роди диша и се храни? То говори ли с майката? Познава ли я? Тя говори ли му? А как детето се научава да говори? ...

- Нали децата обичат най-много майките? А децата и бащите близки ли са? !!! 

- Защо понякога бащите или майките не се грижат добре за децата си? Защо ги оставят? Защо не ги обичат? А защо се раждат деца, които не са искани?

- А защо понякога хора, които се обичат, се карат?

Това не са работни въпроси за философски трактат. Това са само част от въпросите, които бълва едно почти петгодишно момиченце - всеки миг, в който е с отворени очи... Сигурно пита и насън. Навярно сънува питащи приказки. Надявам се, че ще продължава да пита, за да търси своята истина. Дори и когато порасте.

Мисля си, че отговарянето на детските питания е най-отговорната част на едно родителство. Ние, възрастните сами не знаем повечето отговори на тези въпроси.
Най-лесно си спомняме клишетата. Даваме отговорите, които са най-приемливи в средата, в която живеем. Тези, които сме чували най-често и които така са се забили в съзнанието, че изкачат дори без да сме ги търсили. По ключови думи. Механично, без да сме критични, ей така - само защото бързаме нанякъде, а вече не помним за къде сме тръгнали.
Отговорите, които даваме са различни в различните части на света, в различните общества... Те са едни за мен, други за теб... Съвсем други са те за петгодишните.
А някой знае ли какви трябва да бъдат отговорите, които даваме на едно дете?
Какви отговори ще позволят на Амалия да задържи свободата да решава сама? Със сигурност няма правилни и погрешни и това е най-трудното...

Кои са най-трудните въпроси, които са ви били задавани?

Стихиите... или за обикновените геройства/ Storms or the common heroics

Ще ви разкажа за срещата с едни "обикновени" герои, появили се внезапно, неизвестни, съвсем обикновени хора, благодарение на които обаче аз сега пиша тези редове.

Тръгнахме рано, към два часа следобед. Пътят не беше натоварен и скоро стигнахме дефилето. На усойните места имаше ледени коловози, караше се трудно, ледът беше дебел повече от 5 сантиметра, на парчета... Чудех се дали гумите ще издържат... Друсаше яко, а коловозите правеха автомобилът неуправляем.

Стигнахме до Юндола и завихме към Белмекен.  Всичко беше бяло. Много сняг е валял по тези места и въпреки топлото време и топенето всичко беше затрупано. Пътят беше чистен от машините, но въпреки това се караше трудно. Все едно караш в тунел - в който е минал ротор/снегорин, а отстрани се извисяваха снежни стени, на места по-високи от два метра.

Горката колица (признавам, нелеп начин да се нарече един автомобил) пъплеше по нанагорнището. Понеже е с предно предаване мислех, че ще се качим поне до платото. Срещу нас обаче се зададоха два джипа, не обърнах внимание точно какви марки, но бяха много по-маневрени от нашия Ровър. Не знам защо, някак механично им направихме път и се забихме в страничната пряспа. Право в снежната стена. Те, както може би предполагате, дори не погледнаха назад, отминаха ни и продължиха. Нищо, че ние нямаше как да продължим.
Излязохме, опитахме да се откопаем, с различни маневри да излезем - никакъв шанс! Тъкмо вече мислех да се обадя за помощ в хижата, когато към нас се приближи една Нива, подмина ни и спря. Няма да влизам в подробности за начините, по които двамата пътника успяха след около половин час да извадят нашата кола. Отне доста време и усилия. Накрая ние бяхме освободени и тръгнахме нагоре след тях.
На един от завоите отново загубихме контрол, колата се завъртя и се заби в снежните стени - този път здраво вкопана - с предница и задница едновременно!

Белмекен, снегорин в действие

Хората в Нивата явно гледаха в огледалото за обратно виждане - спряха и се върнаха отново да ни спасяват. Пак отне доста време, пак с много усилия - дърпане с въже, копане, дърпане с въже, бутане...

Накрая отново потеглихме, преминахме платото, качихме се почти до язовирната стена, където беше истинско природно бедствие - нямаше път, всичко беше покрито със сняг - с няколко метра сняг. Вятърът беше ураганен, вдигаше снега във въздуха и нищо не се виждаше! Казвам ви - неописуемо, страшно, вцепеняващо. Трудно се отваряха вратите на автомобилите, а ако постоиш дори 2 минути навън - после си вир вода.
Спираш колата, след 2 минути цялата предница е затрупана от преспа сняг.  Никакво мърдане, няма начин да се изрине снегът, заради ураганния вятър.

След половин час най-много дойдоха други "най-обикновени" герои - шофьорите на три роторни снегорина и техните помощници, благодарение на които всичките затрупани автомобили успяха да стигнат до там, докъдето са тръгнали.

Само за ваше сведение искам да кажа, че едната вечер проблемните два километра бяха почистени за повече от 3 часа. Следващият ден за същото нещо бяха необходими 6 часа, тъй като вятърът беше трупал преспи през цялата нощ.  

Нямам представа как се чисти път, който не се вижда изобщо! Как тези хора успяха да намерят пътя върху язовирната стена, как изринаха всичките планини от сняг. Да не говорим за мъжете, които на ураганния вятър и снежната виелица вървяха пред или зад снегорините, за да координират работата, за да организират движението, за да ориентират шофьорите за близки и далечни пречки, да ни успокояват.

Чувала съм да казват, че в планината се срещат истинските хора - ние имахме този късмет да ги срещнем. Да ви кажа обаче, че има и от другите, които отминават и не поглеждат в огледалото за обратно виждане. Ако вие някога попаднете в такава ситуация, моля ви не забравяйте, че винаги можете да изпаднете в беда и друг човек да ви подмине, вместо да спре и да ви помогне.

Искрено съм благодарна на всички тези невероятни мъже, които за миг не се поколебаха да помогнат. За нас те останаха без имена, анонимни, непознати, но ние им дължим живота си. Да!

Любопитна съм, срещали ли сте скоро такива "обикновени" герои с необикновени постъпки? Такива, които внезапно ви спасяват и също така внезапно престават да съществуват в живота ви. Такива, чийто имена вие никога не научавате, но които бихте искали да срещнете отново, за да се отблагодарите.

P.S. Благодарности на Емилия и Мария Тончеви за снимките, грижите и невероятния купон!

Човешките чувства - удобни за употреба/ The human feelings - convenient for use

Обещах, че ще продължа темата за фалшификатите в мрежата.

Надявам се най-искрено, че тези ми усилия ще накарат вас, докато прекарвате времето си в  социалните мрежи да станете една идея по-критични към сърцераздирателните истории, с които ви приканват да споделите, да харесате, да подкрепите кауза. Пазете чувствата си, не реагирайте спонтанно.

Потресох се, когато във фейсбук различни групи или мои виртуални приятели призоваваха да покажа своята непримиримост към насилието срещу деца като копирам тази снимка на стената си. Чудовищно престъпление, наистина. Признавам ви, аз няма да мога да забравя личицето на това дете.

http://www.dailymail.co.uk/news/article-2077039

/Katie-Ann-Guttridge-3-attacked-Leicester-nursery-2-year-old.html

Само, че снимката на това детенце, което всички вие добре познавате, е разпространена от британската преса. За съжаление то е съвсем истинско, претърпяло е насилие от друго дете в детската градина в Англия, не в България. Първоначално бях написала, че детенцето е бито от майка си, но само един от читателите беше коментирал, че това не е вярно! (не приемайте нищо безрезервно, така се поставят капаните)
А спомняте ли си снимката на оперираното момченце, цялото в лепенки, тръби. Със затворени очички и на апаратно дишане? Призивът беше всички ние да се молим то да се възстанови по-бързо.

http://wafflesatnoon.com/wp-content/uploads/2011/10/Boy-hospital.jpg

В един от източниците в Интернет се казва, че това е една от най-често споделяните снимки във Фейсбук. Истината е, че това е дете, което се е възстановило от операция през 2008 година в Одеса, Украйна. За първи път видях във ФБ тази снимка със следния текст "Това дете се нуждае от вашата молитва: (( Споделете в профилите си, повече хора да се помолят за него"

Бях провокирана да потърся оригиналите на тези снимки, за да се убедя за пореден път, че лошите практики в социалните мрежи се разпространяват масово, а ние, българите, явно не сме изпатили достатъчно, за да бъдем недоверчиви към това, което ни се поднася.

Призовавам ви, преди да се включите в безконечното споделяне на сърцераздирателни снимки, призиви срещу насилието над животни, деца, жени, помощ за пострадалите - помислете, истина ли е това, което ви се поднася или умело прикрита манипулация.
И пазете чувствата си. 

Совите не са това, което са, нали?

П.П. Благодаря на Константин Бъчваров за съдействието.

"Родила съм три деца и изглеждам перфектно."/ "I gave birth to three children and look perfect"

Няма да ви губя времето с предисловия, но все пак, за да загрея почвата да ви кажа:
Винаги съм била привърженик на принципа "Всеки да прави това, което му се пие" ;-) сиреч животът си е мой, и ще правя каквото искам, стига да не преча на околните!
И друго искам да ви призная - опитвам се да спазвам този принцип. Е, не винаги успявам, но се старая.
Предполагам знаете, че съм социолог и се занимавам с научна работа, т.е. пристрастена съм към данни, доказателства и обосновани аргументи. Отдавна съм се научила, че преди да направя някакво обобщение, трябва да съм намерила минимум три (достоверни) източника, които да го потвърждават и затова съм непримирима към хора, които налагат на околните тяхната "истина" - израз на комплекс, егоизъм, невежество и каквото си поискате от сорта.
Свършвам с въведението. Ще ви разкажа (накратко, обещавам) една истинска история, но не от любов към жълтините и клюките, а защото много ясно изразява един определен тип на поведение, който лично аз никак не подкрепям - арогантното, агресивно незнание.

Скоро бях на един детски рожден ден - знаете колко е приятно. Майки си говорят за децата, за раждането, за възпитанието, смях, веселие, лежерно, времето минава неусетно. А дребните дечиня беснеят с почервенели бузи в детския клуб, смеят се и накрая разбира се не искат да си тръгват. Аз определено обичам тези веселби.
Докато си седяхме, майките, около масата с хапки и чаши вино, една много привлекателна, атрактивна жена почти непрекъснато повтаряше, че е майка на три деца (да са й живи и здрави!), че ги е родила за 5 години и че никак не и тежи майчинството. До тук добре, това е достойно за уважение!
Започна да не ми става толкова симпатична, когато започна да натяква, че всички на масата трябва да имаме задължително по три деца, иначе нещата не са напълно истински! Питаше всички: "Ти колко дечица имаш?, А, две. Е, задължително трябва да работите за трето." В края на рождения ден исках мигом, на бегом да се прибера, да приклещя Милото, за да зачена близнаци, та бързо да ги направя три! И в момента, докато ви пиша, чувам гласът й - "Три, задължително поне три, за 5 години!" Проглуши ми ушите, казвам ви!

Красивата майка на три деца често потвърждаваше очевидното, а именно че изглежда страхотно, въпреки, че има три деца! В един момент с гордост ми сподели, че не е кърмила нито едно от децата си. Предполагам, че не е кърмила, за да запази гръдните си силиконови импланти. Решението си е лично нейно, не се намесих, мълчах си и винаги ще си мълча по този въпрос. Още повече, че (слава Богу) не ни агитираше всички да си сложим импланти, което е истина, не бива да се отрича. Признавам.
Тази жена в някакъв момент каза също, че и трите й бременности са прекъснати по-рано от термина - по нейно желание (всички сме чували за тази практика, нали?). И това си е нейна работа, но ми изостри вниманието.
Сега идва важната част, заради която реших да ви пиша всичко това. 
В началото на разговора, признавам, аз се радвах на свежестта и тонуса на майката на три деца до момента, в който тя с гордост не ми призна, че е пушила и през трите си бременности! Изгледах я изпепеляващо, само липсата на всякакъв смисъл от реакция ме принуди да си замълча, а тя отговори: "Нищо им няма, бе човек!". Сякаш е била любопитна да разбере емпирично, нагледно, дали ще им има нещо!!! Дано нищо да им няма на децата наистина.

Аз съм бивш пушач и се разделих с този приятен навик, когато забременях с Амалия. Не се дразня от пушещите около мен, не мърморя, не възразявам да усещам мирис на цигари, но не ми се пуши. Не съм пушила по време и на двете си бременности и знам колко е вредно това за плода - чела съм доста по въпроса.Затова си позволявам да напиша и това "Конско".

Обръщам се към всички онези бъдещи майки, които възнамеряват да продължат да пушат докато са бременни:

Източник: http://www.fda.gov

Когато пушите по време на бременността, бебето ви е изложено на опасни химически вещества като никотин, въглероден окис и катран. Тези химикали намаляват количеството накислорода, което достига до вашето дете. Кислородът е много важен и спомага детето ви да расте здраво. Пушенето също така може да увреди белите дробове на плода.
Жените, пушили по време на бремеността са с повишен риск от:   

    Извънматочна бременност
    Вагинално кървене
    Отлепване на плацентата
    Плацента превия
    Раждане на мъртво дете
Бебетата, родени от майки, които са пушили по време на бременността, по-често са изложени на риск от:
    Вродени дефекти, като цепната устна или небце
    Преждевременно раждане
    Ниско тегло при раждане
    Поднормено тегло за няколко седмици на бременността
Стана дълго, затова който има желание, може да прочете повече информация за пушене и бременност .
Ето една чудесна статия от любимия ми форум.

Сигурна съм, че ще има мнения "за" и "против" и ще се радвам ако провокирам дискусия.

Все си мисля обаче, че егоизмът не върви заедно с майчинството. А суетата съвсем. Нали доброволно се съгласяваме на сериозната промяна в телата ни, в мозъците ни, в ежедневието ни, за да създадем живот?
Това е само първата крачка. А после идва истински трудното - как да отгледаме децата си, за какъв живот да ги подготвим.

Вярвам, че отдавна сме спрели да свързваме родителството с простото и механично възпроизводство. Не би трябвало да броим децата си, а да се стремим за качествено и отговорно родителство. Да имаме осъзната потребност от създаване на деца, да сме достатъчно информирани за тяхното и нашето здраве. Да се наслаждаваме на живота заедно с тях.
Въпрос на цивилизованост, нали?

П.С. За да бъде атрактивна изложената теза, всички лица и събития са напълно реални. Не приемайте нищо от горенаписаното сериозно освен информацията за вредите на пушенето по време на бременност върху плода!
И да ви кажа също - кърменето е възможно със силиконови импланти.
Аз лично познавам дузина майки на три деца, които изглеждат перфектно при положение, че са кърмили и че са родили по нормален път в рамките на термина.

И не съм против силиконовите импланти. ;-)