Мисия невъзможна: без етикети // Mission impossible: no lables

Искам да ви разкажа една история. За една реплика, употребена умишлено от всепризнат авторитет и защо се почуствах унизена...

През ноември 2006 г. бях поканена от Илмаз Есмер (Yilmaz Esmer) на среща на Световното изследване на ценностите в Истанбул. Домакинът ни заведе в пищния султански дворец Топкапъ и точно там се срещнахме с г-н Ортайлъ (İlber Ortaylı) в качеството му на директор на музея. Прие ни много радушно, в кабинета си, почерпи ни с чай и ни разказа за музея и за турската история. Дори ни показа снимка на турския престолонаследник, живеещ в изгнание. Бяхме около 30-тина колеги, от цяла Европа и САЩ. Представихме се с по няколко думи и започна оживен и интересен разговор. г-н Ортайлъ е един от най-известните турски историци, работещ в областта на турската и руска история. Има редица публикации, преведени на десетки езици, но когато стана дума за книгите му, една реплика поля аудиторията с леден душ. Според него, книгите му са преведени на английски, френски и на всички "отомански езици". Не подозирах, че българският всъщност е отомански език. Както междувпрочем и всички национални езици, били в рамките на отоманската империя. 

Отоманската империя. Източник: Уикипедия

През целия ми съзнателен живот от държавните институции и медиите ми е  насаждан тежък и непреодолим комплекс от факта, че България е била 500 години под турско робство и трябва да ви кажа, че побеснях. Бях бременна в 6 месец, но това не ми попречи да почервенея, и да положа неимоверни усилия да остана на мястото си. Само погледът ми, лицето ми показа искреното ми възмущение и погнуса от изреченото. Илмаз забеляза реакцията ми и също се смути.

Сред колегите ми имаше представители на т.нар. от Ортайлъ отомански държави - те се почустваха по същия начин - унизени. 

От гл. точка на турската история и на политическо равнище България сигурно се дефинира като Отоманска държава, а езикът ни - като отомански. В рамките на една империя, за пет века - влиянието на език и култура са значителни. И сега не си даваме ясна сметка каква част от турцизмите използваме в ежедневния си език. Дори гледах реклама по телевизията на швейцарска вафла с думата "мурафет". В момента в обществото ни се води яростна полемика срещу изучаването на майчин турски език, в училищата. Има противници и на излъчването на новини на турски език по националната телевизия. А в същото време - всички ние казваме "айде", пием айран, изкачваме се по баира, даваме на сервитьора бакшиш... купуваме от магазина зарзават, много обичаме да печем патладжан и т.н., т.н. Аз бях в ролята на своеобразен преводач на колегите си в Истанбул - в ресторанта, в магазина... Списъкът с турцизми е доста дълъг, скъпи сънародници. Дори ми се струва, че държавният глава ни пожелава за нова година здраве и берекет.

Историята се чете и се преподава в контекста на политическите интереси. Македония е един болезнен за всички нас, българите пример. Аз отказвам да приема, че има македонски език и вероятно някой млад македонец ще се почуства засегнат. Защото не познава историята, такава каквато я знаем ние. Или каквато са ни я разказвали, нали? 

Историята е важен инструмент в пропагандата, в изграждане на национална идентичност. Понякога с цената на омразата и отрицанието. 

Източник: Independent; Reuters

Трудно е да се направи разлика между човешките взаимоотношения и реалния живот, и политическите и икономически интереси. Дори сега, когато чета всичко, което се публикува за протестите в Турция - симпатизирам на онези млади хора, на първата линия, които бият тъпани и пеят пред редиците от полицаи, които строят барикади от тухли и настояват за повече права и свободи за турското общество. Борят се за светска Турция. Симпатизирам им, въпреки прокрадващите се обяснения за това, че протестите са организирани от вън с цел да свалят Ердоган.

Сърбия също е била 500 години под турско робство - изглежда, че е надраснала този национален комплекс. Испания е преживяла 800 години под арабско робство и сега приема стотици хиляди незаконни емигранти от Северна Африка. 

В модерната действителност много държави са поставени в условията на икономическа и енергийна зависимост. Аз твърдо вярвам, че трябва да мислим за живота, за себе си и за другите около нас в нюанси - няма само добро и лошо, черно и бяло. Най-често смислите са разноцветни - когато влезем в магазина и разговаряме. Когато готвачът в ресторанта дойде на масата и просто ни попита дали всичко е наред. Когато турските студенти идват при мен и с гордост се хвалят, че родителите им са родени в България. Или когато почти всеки продавач или сервитьор в Турция с радост ни посреща с думите: "комшу"!

Разберете ме правилно - без етикети, без щампи - всички сме хора. Животът и без това е труден за всички, нека живеем заедно в мир!