четвъртък, 15 декември 2011 г.

С широко отворени очи / Еyes wide open


Видях как в тъжната гора един самотен шипков храст красиво светеше в червено.
Без нито едно листо, богато украсен от плодове. И само той сред тъжни голи клони, мъх и сивота. „Светещите” шипки правеха мрачните, влажни дървета по-красиви, по-гостоприемни, не толкова самотни и унили...

Дали реалността е толкова цветна, дали усещанията наистина са силни или просто си внушаваме, притъпяваме сивото, засилваме цветното, моделираме света и манипулираме сетивата си? Предполагам, че е дарба да съпреживяваме ежедневието си чрез суперлативи. Правя го често, може би вече ми е станало навик!?

Гледам уютния огън  в камината и си мисля какви чуства дава огънят от накъсани влажни кашони пред бараката, на калната улица... Огънят, пламнал от незагасен фас, изяждащ ненаситно младата борова гора. Огънят, който изгаря, заличава, унищожава живота. Все символи, образи, реалности. Случват се някъде, в нечий живот  ... всеки носи уникалното със себе си, всеки от нас усеща и вижда различно.

Дано устискам да не бягам често от реалността. Старая се да бъда с широко отворени очи... заради изключителното в живота, истиското, невероятното, защото е времето е ограничено. Всяка секунда е от значение, всяко мигване променя света – листото вече е почервеняло от есенните ласки. Снежинката се е превърнала в капчица вода, а до преди миг летеше във въздуха. Написах някалко реда, а сякаш още чувам една приятелка да казва: „Ти наистина познаваш невероятни хора”.  Именно тези й думи ме накараха да се замисля коя е силата, енергията, магията, която прави животът по-пъстър.
Вярвам, че всички хора могат да бъдат невероятни и са призвани да правят изключителни неща. Дано не ги пропусна в суматохата...

1 коментар:

  1. Имаш дарбата, която всеки носи в себе си, но не всеки я е открил - по една или друга причина. Дарбата да виждаш всички "дребни" неща около теб. Всички те са малки чудеса! Цвърчене на птичка сутрин, когато отвориш прозореца. Първият слънчев лъч, полазил по стената. Нежният вятър, миришещ на пролетното пробуждане на земята. Тишината в гората и пукането на съчки под краката. Жуженето на пчели и мириса на росни билки...

    Това е реалността. И тя е красива! Просто някои хора умеем да си оставяме отпечатъци от емоциите, които сме изпитали от тази реалност и тогава огънят винаги е този - уютният. :)

    А другата реалност - страшната и гнусната - не трябва да допускаме да оставя кални стъпки в душата ни. Това е измамна реалност, която съществува, за да ни държи в страх и подчинение. Поне що се отнася до мен - не мисля, че е геройство да държа широко отворени очите си за нея.

    Така че - не бягай от реалността - просто живей в своята истинска и красива! :)

    ОтговорИзтриване