M. K. Čiurlionis - Литовският гений/ M. K. Čiurlionis - Lithuanian genius

Имам изключителното удоволствие да ви разкажа за един творец - музикант, композитор, поет и художник. Търсещ дух, който за съжаление не е имал възможност да твори дълго. Роден е на 22 Септември 1875, умира на 10 Април 1911. Бил е новатор, революционно смел за времето си. Автор е на около 250 музикални произведения, също и на около 300 картини. Повечето от неговите творения са събрани в музея, намиращ се в град Каунас, Литва (M. K. Čiurlionis National Art Museum), Kaunas, Lithuania. На него е кръстен дори един астероид 2420 Čiurlionis.

FAIRY TALE (FAIRY TALE OF KINGS)
1909

Има картини, които наистина спират дъха - със смелостта си, с дълбоките си послания. Невероятни цветове и теми - сонати, триптихи, цели серии. Вълнувал се е от зимата и пролетта, от знаците на зодиака, от смъртта и тъгата, от радостта и опрощението. Рисувал е проникновено, чувствено, отдадено. Една от любимите ми негови картини веднага стана Приказката за крале . Покъртително дълбок смисъл, обвит в тънката паяжина на вълшебното. И крехкият свят, в ръцете на могъщите - дали ще го възнаградят или ще го накажат...

THE ANGEL
1904 / 5, Варшава

Какво ще кажете за черният ангел със спуснати крила? Накара ме буквално да замръзна, да се вцепеня, да се взирам в тъгата му, да забравя къде съм, какво съм...Толкова печал има в тези отпуснати крила, главата също се е свила между тях, сякаш се крие, с надежда, че когато се изправи - светът ще бъде по-добър, по-светъл...
Дали ангелът ще полети отново?!

Čiurlionis е живял кратко, за съжаление. Сякаш неговата чувственост не е успяла да се справи с реалностите.
В една книга с неговото творчество има десетки писма, с които е споделял с близките си, с приятелите, със жена си нещата, които го вълнуват... Светът, или по-скоро своето разбиране за нещата, които го заобикалят, животът и природата, доброто и недоброто...
Неговата съпруга споделя колко много е обичал да се наслаждава на облаците, да разгадава формите им, да търси смислите.

THOUGHTS
1907

За нас животът винаги има различни значения, оставяме красивото да ни отминава, не успяваме всеки път да го запазим в себе си. Изглежда, че този творец е живеел само с красивото, с философските смисли на това, което ни заобикаля и това, което ние оставяме за другите. И аз ви оставям сега - да се насладите на неговото творчество и се надявам, че това, което ви написах днес, ви е доставило истинско удоволствие!


На картините на този гениален човек можете да се насладите тук.

Ще се радвам много, ако тук споделите впечатленията си!


Източници: http://ciurlionis.eu/en/ciurlionis/
http://en.wikipedia.org/wiki/Mikalojus_Konstantinas_%C4%8Ciurlionis 
http://ciurlionis.eu/en/painting/gallery/

Още връзки към информация за Чурльонис (и благодарности на Aušra Katkutė):

•  http://www.youtube.com/watch?v=rincAXmXxm4&feature=player_embedded#!
  
• 
  

  http://vbox7.com/play:81691826
  
• 
  

  http://vbox7.com/play:98690f8b
  
• 
  

  http://big.bg/modules/news02/article.php?storyid=22913
  
• 
  

  http://www.big.bg/modules/news02/article.php?storyid=19911
  
• 
  

  http://big.bg/modules/news02/article.php?storyid=22966
  
• http://big.bg/modules/news02/article.php?storyid=22781
  

  
  

Пролетни случки от миналата година (23.03.2011)/ Spring events from the past year

Сега докато ровех в бележките си намерих нещо, което ви бях писала миналата година. Пускам ви го и тук, защото март още е далеч, а аз силно копнея да се разпролети по-рано и да ни стане цветно и слънчево. И така:

... Не зная дали заради сивотата на зимата, заради студеното -  усещам как сетивата ми са заспали и сега, заедно със слънцето и новините, че видите ли - пролетта била дошла, започвам и аз да се разсънвам.

Днес излизах по работа до градския център. Бях изумена как зеленината се бори да надделее над праха, ръждата, мръсното и сиво-кафявото. А щом засъфтят цветята - вярвам, че всичко ще си дойде на мястото...

Пролетта е любимият ми сезон - идва точно навреме, за да оцвети скучните мъгливи утрини. Най-обичам когато сутрин вали за около 10-тина минути. Отмива прахоляка и птичите песни сякаш се чуват по-ясно, играта на слънчевите лъчи направо влиза в душата ми - все едно и аз съм светъл лъч и се радвам на света, изчиствам поне едно дърво от прахоляка.

Днес много гледах хората. Имах нужда да се уверя, че и те усещат промяната.

Една възрастна болна жена на площад Славейков се разголваше и хем закачливо, хем тъжно и объркано предизвикваше минувачите. Те само се обръщаха и я зяпаха. Не чух някой да й казва нещо. Не бях виждала тази жена досега. Ексхибиционизъм се нарича заболяването, ако не ме лъже паметта?

От другата страна на площада, при ул. Раковски едно момиче пък беше коленичило до едно улично куче - милваше го и му говореше. Почти се бяха прегърнали - двамата. Не можех да отмина този извор на любов. Спрях, за да се насладя на тази внезапна, но искрена улична емоция - много красиво, някак не на място и точно заради това - много привлекателно. Зяпах и напълно спрях да мисля ... за момент.

В градината ми вече са поникнали жълти и едни арогантно-неестествено сини минзухари, много ярко изпъкват на зелената трева - все едно те самите съзнават, че не са на място и ме подканват мигновено да ги изтръгна. Игликите пък цъфтят още от ноември - не зная как оцеляват на минусовите температури, а и под снега.


Напоследък изпитвам нужда да се лекувам от гадното ни ежедневие като откривам противопоставяния - синьото и зеленото, уличното куче и легналото до него момиче, агресията и любовта, разголената възрастна жена и притеснените минувачи.

Знам защо е така, убедена съм, че и вие знаете...

Какво работи мама? / What mama works?

Амалия беше на две и половина, когато за първи път дойде с мен в Института по социология.

Първият въпрос, след като влязохме в моята стая бе: Мамо, а къде е твоето креватче? И в момента ви се усмихвам, защото помня какъв бурен кикот ме обзе и колко време ми трябваше да се съвзема след този, иначе съвсем логичен детски въпрос. Защо обикновено ние, големите, си нямаме креватчета на работното място? Защо човек трябва да толерира следобедния си сън най-вече докато навърши пет годинки? Отплеснах се в сложни и неразрешими казуси ...
Въпросът "какво работи тати" беше значително по-лесен за обяснение - "докторите лекуват хората и децата, когато се разболеят. Работят в болници, носят бели престилки, чакат ги много хора пред кабинета. Телефоните им звънят непрекъснато. Когато се приберат от работа, спят пред телевизора."

Обясненията за това "Какво работи мама" всъщност са дълъг и сложен процес, дори цяла система, който продължава своя живот и развитие в момента - две години и половина по-късно. И ще продължи да ни съпътства, да се оформя, да се променя докато ние - майка и дъщеря има какво ново да научим една за друга.

Вчера вечерта Амалия реши да ме впечатли, като си пожела да съм безработна, естествено за да бъдем по цял ден заедно, да четем книжки и да се гушкаме. Опитвам се да обясня на Амалия, че хората работят не само за да "изкарват парички" (признавам, едно удобно, но доста тривиално обяснение), но също така и за да се развиват като личности, за да си доставят удоволствие, за да правят нещо любимо и вдъхновяващо, да оставят следа след себе си, да помогнат на други хора да живеят по-добър живот, и т.н., и т.н.
Тя ме контрира с лекота, че дори и като безработна, само да поискам и ще мога да изтегля пари от банкомата, колкото са ми необходими. Толкова е просто, пък аз - виждате ли, някак не съм го разбрала. А удоволствието - то нали и като четем книжки, като играем, като се гушкаме - пак си доставяме удоволствие, хубаво ни е, обичаме се, нали?

Още не съм намерила формулата, чрез която да й обясня какво е социология и всъщност с какво точно се забавлявам, четейки, пишейки, пресмятайки... Най-любимото ми е да съм на терен, да говоря с хората, да планирам и правя изследвания, ама това е друга тема... Извинете, пак се отплеснах.  Засега се задоволявам с малкото - да й обясня, че любопитството, интересът към другите и към света изобщо е много важно качество. Ще продължавам да развивам тази си теза, дано да намеря подходящия начин. Със студентите си сякаш нямам грандиозен успех, дано с Амалия да пробия ;-)

Много ми е любопитно тя с какво ли ще се занимава, когато порасте? Засега желанията на Амалия се движат в плоскостта: детска учителка, лекарка, балерина, зъболекарка, футболистка!
Иначе вече има опит с някои фундаментални професии - пожарникар, пилот, рибар, както и метач-събирач на боклук. Да поживеем, ще видим ;-)