Пролетни случки от миналата година (23.03.2011)/ Spring events from the past year

Сега докато ровех в бележките си намерих нещо, което ви бях писала миналата година. Пускам ви го и тук, защото март още е далеч, а аз силно копнея да се разпролети по-рано и да ни стане цветно и слънчево. И така:

... Не зная дали заради сивотата на зимата, заради студеното -  усещам как сетивата ми са заспали и сега, заедно със слънцето и новините, че видите ли - пролетта била дошла, започвам и аз да се разсънвам.

Днес излизах по работа до градския център. Бях изумена как зеленината се бори да надделее над праха, ръждата, мръсното и сиво-кафявото. А щом засъфтят цветята - вярвам, че всичко ще си дойде на мястото...

Пролетта е любимият ми сезон - идва точно навреме, за да оцвети скучните мъгливи утрини. Най-обичам когато сутрин вали за около 10-тина минути. Отмива прахоляка и птичите песни сякаш се чуват по-ясно, играта на слънчевите лъчи направо влиза в душата ми - все едно и аз съм светъл лъч и се радвам на света, изчиствам поне едно дърво от прахоляка.

Днес много гледах хората. Имах нужда да се уверя, че и те усещат промяната.

Една възрастна болна жена на площад Славейков се разголваше и хем закачливо, хем тъжно и объркано предизвикваше минувачите. Те само се обръщаха и я зяпаха. Не чух някой да й казва нещо. Не бях виждала тази жена досега. Ексхибиционизъм се нарича заболяването, ако не ме лъже паметта?

От другата страна на площада, при ул. Раковски едно момиче пък беше коленичило до едно улично куче - милваше го и му говореше. Почти се бяха прегърнали - двамата. Не можех да отмина този извор на любов. Спрях, за да се насладя на тази внезапна, но искрена улична емоция - много красиво, някак не на място и точно заради това - много привлекателно. Зяпах и напълно спрях да мисля ... за момент.

В градината ми вече са поникнали жълти и едни арогантно-неестествено сини минзухари, много ярко изпъкват на зелената трева - все едно те самите съзнават, че не са на място и ме подканват мигновено да ги изтръгна. Игликите пък цъфтят още от ноември - не зная как оцеляват на минусовите температури, а и под снега.


Напоследък изпитвам нужда да се лекувам от гадното ни ежедневие като откривам противопоставяния - синьото и зеленото, уличното куче и легналото до него момиче, агресията и любовта, разголената възрастна жена и притеснените минувачи.

Знам защо е така, убедена съм, че и вие знаете...