четвъртък, 26 април 2012 г.

Невидимите / The invisibles

Автор: Lisbeth Oyum
Убедена съм, че с този текст няма да ви зарадвам. Приготвила съм много въпроси към всички вас, към мен... 
Замисляли ли сте се кой почиства булеварда, по който минавате всеки ден? Не ви питам за фирмата, която чисти района, в който живеете или работите.
Виждали ли сте жените и мъжете, облечени със сигнални жилетки? Носят метли и фаражи, понякога найлонови чували.
Метат мълчаливо, навели глави... Минувачите ги подминават, не ги забелязват... Уличните чистачи наистина сякаш искат да бъдат невидими.
Когато шофирам се убеждавам, че някои от тях буквално рискуват живота си, когато работят на пътното платно.
Колите профучават покрай тях, шофьори гневно им подвикват, ругаят.

Случвало ли ви се е да разговаряте с някой от метачите? Всеки ден са на улицата, независимо дали вали, колко е студено, колко е горещо... Чух, че в някъде децата ни се държат грубо с метачите, които работят около училищата. Допускам, че това е вярно... Фактът, че тези жени са излезли на работа, изглежда не е толкова важен за децата ни. Атрактивно е да ги мразим, да бъдем "силни", а защо - аз не мога да ви кажа.

Клише ли е, че няма срамна работа? Явно да, независимо, че ако ги няма уличните метачи всички ще страдаме... Работата на метач не изисква завършено образование. Работата на метача в България е физически тежка и изморителна.
Работата на уличните метачи е оценена скромно и малцина от нас биха работили за толкова малка заплата. А тези хора, метачите, нямат друг шанс да се измъкнат поне малко от бедността, в която са потънали. Мислили ли сте някога за това какво е да нямаш друг шанс?

Когато подминавате някой метач, моля ви - помислете с какво вие, в ежедневието си помагате този град да бъде по-чист.
И говорете с децата си - трудът на всеки от нас заслужава уважение!

2 коментара:

  1. това с 'няма срамна работа' ми е противно до безобразие. За съжаление (почти) всички го казват, но по никой начин не го мислят. Правила съм си екперименти, опитай и ти и ще разбереш, че за съжаление, хората те преценяват по това което работиш. И не само преценяват, ами и по това си 'избират' дали да си играят с теб... гади ми се от лицемери(е).....

    ОтговорИзтриване
  2. :) Пара Ноя е ужасно права.
    Когато имах занималня, някои от родителитена децата се държаха точно "о, детска учителка..."
    След време се срещнахме, докато бях в ролята на дизайнер и фотограф, а те - мои клиенти.

    Изумлението им, че мога да правя и други неща беше трогателно.

    ОтговорИзтриване