вторник, 11 юни 2013 г.

Грешка в системата и паралелната реалност // System Error and Parallel Reality

Винаги съм знаела, че от социална гледна точка съм тотална загубенячка. Имам адресна регистрация в града, не съм самотна или многодетна майка, не работя в сферата на детските ясли и градини, категорично отказвам да се запиша с връзки, мразя рушветите ... все неща, които не ми дават повече точки, за да кандидатствам в системата... В каквато и да било държавна система, като се замисля. На това му казвам аз грешка в системата. Не мога никак да се докопам поне малко, дори до периферията на перфектната, но паралелна реалност, където всичко си е ок, или поне почти ок. 

Дъщеря ми, Амалия, е родена през 2007 година. Когато стана на две години трябваше да се върна на работа и бързо трябваше да организираме отглеждането и социализирането на детето. Но съвсем очаквано, не бяхме приети в нито една детска ясла за която кандидатствахме.


Все пак за известно време, благодарение на Министерството на труда и социалната политика и програмата "В подкрепа на майчиството" държавата ми спря майчинските и ми позволи да наема гледачка, разбира се като добавя още едни пари... Благодаря най-искрено на МТСП и Агенция по заетостта, почуствах се обгрижена от държавата.

Веселбата продължи и когато Амалия стана на 3 години и вече беше време за детска градина. Отново нашето скромно семейство с неконкурентноспособни характеристики не успя да използва общинския ресурс на детските градини. Не ни приеха никъде, включително и когато Амалия стана на 6 години. Ще кажете, че ако бях кандидатствала за място в детска градина в Кремиковци, Равно поле или Малашевци, сигурно щяха да ни приемат. Не съобразих, да ви кажа...
Тихомълком приехме съдбата си. Бяхме принудени да се възползваме от мощния бизнес на частните детски градини - слава на Бога, след едномесечен обход, имахме късмет с избора. 
Само обърнете внимание каква е сметката. Две години или 24 месеца (ЧДГ-тата обикновено са целогодишни) средно по 600 лева месечно прави 14 400 лева. в сравнение с 40-60 лева на месец... Как ви звучи? Несравнимо, нали?

По същото време в паралелната реалност интензивно се строяли и откривали детски градини... Не е ли прекрасно? Възхитена съм. Нищо, че на мен този градеж не ми върши работа. 
Но като една системна грешка, аз не спирам да питам: докато строежите не са готови, какво прави столична община? Намалява ли данъците? Предлага ли алтернатива?

Общината се хвали по медиите, че строи, че събира данъците си. Призовава да гласувам на изборите, защото ще бъде решен въпросът с детските градини. 
Нагло ми звучи на мен, дори цинично.

Точно срещу нашата хралупка има филиал на детска градина - в апартамент! Децата играят на една тераска или отсреща - в буренясалата и неподдържана "зелена площ". Нямат си ограда, нямат си градинка. Сто процента съм убедена, че тази, хъм, "форма" на организирана грижа за децата е абсолютно неправомерна от гл. т. на наредби, закони и т.н. Дори за това "извращение" няма места...
Попаднах на публикация защо да изберем държавната детска градина - много смислена публикация, да! Само, че нямаме избор. ТРЯБВА да изберем частна градина или да платим на гледачка. Няма "не искам", няма "недей". 

Въпросът с училището стои по подобен начин... Говорих с приятели и се оказва, че нерегламентираните (много модерно звучи) плащания, които са ПРИНУДЕНИ да правят за ремонти, занималня, частни уроци, курсове, външни допълнителни занимания (най-често западен език) и т.н. се доближават до таксата в частно училище. Плюс проблеми с дисциплината, немотивирани учители... 
Е, както казва Петко, защо да са мотивирани учителите, когато частните уроци (не сива, а направо черна икономика), които дават са основният им доход? Т.нар. държавно образование си е направо частно, но без регламент и прозрачност.
Е, с огромно неудоволствие трябва да призная, че избрахме частно училище вместо държавното на съседната улица. 
"УУУУУУ, богаташи", "чудят се къде да си сложат парите...", "В частните училища нищо не учат",... Такива мантри пее народът, защото не му се замисля. Защото не иска да сметне какви пари излизат от джоба му в рамките на учебната година. 
Кой от вас разчита само и единствено на наученото от децата му в училище? Колко от вас учат като пошашавени с децата си, и минават материала втори, трети път? 
Не знам колко точно излиза да се подготви отрочето за кандидатстване в университет. Колко струват уроците? 50 лева на час? По един предмет? А западен език?

Образованието ни е в агония, умира мъчително. Децата ни са най-потърпевши от тази смърт... Не знам какво точно трябва да се случи, за да се реформират нещата. Образованието не е достъпно до всички... Платените от нас данъци не се използват правилно. Системата не функционира. Училищата ще останат празни и заради демографската криза, но сега никой не мисли за това. Както зимата ни изненадва, така ще бъдем ужасно изненадани и от тенденции, които отдавна са известни на всички.

Знаете ли, че за образованието на едно дете държавата отпуска 1500 лева годишно. Защо родителите да не могат да избират къде да учи детето им? В Германия и Франция се предвиждат данъчни облекчения. В скандинавските страни се раздават ваучери. В българия децата, учещи се в частни училища са около 80000, а сумата за тяхното обучение от държавата е около 10 милиона. Те къде отиват? За какво точно са похарчени?

В крайна сметка явно моето момиченце е по-малко българче от останалите. А ние с баща й работим и плащаме стриктно своите данъци, но сме част от системната грешка и не сме привилегировани да живеем в идеалната паралелна реалност. Както и вие



Няма коментари:

Публикуване на коментар