Амалия беше на две и половина, когато за първи път дойде с мен в Института по социология.
Първият въпрос, след като влязохме в моята стая бе: Мамо, а къде е твоето креватче? И в момента ви се усмихвам, защото помня какъв бурен кикот ме обзе и колко време ми трябваше да се съвзема след този, иначе съвсем логичен детски въпрос. Защо обикновено ние, големите, си нямаме креватчета на работното място? Защо човек трябва да толерира следобедния си сън най-вече докато навърши пет годинки? Отплеснах се в сложни и неразрешими казуси ...
Въпросът "какво работи тати" беше значително по-лесен за обяснение - "докторите лекуват хората и децата, когато се разболеят. Работят в болници, носят бели престилки, чакат ги много хора пред кабинета. Телефоните им звънят непрекъснато. Когато се приберат от работа, спят пред телевизора."
Обясненията за това "Какво работи мама" всъщност са дълъг и сложен процес, дори цяла система, който продължава своя живот и развитие в момента - две години и половина по-късно. И ще продължи да ни съпътства, да се оформя, да се променя докато ние - майка и дъщеря има какво ново да научим една за друга.
Вчера вечерта Амалия реши да ме впечатли, като си пожела да съм безработна, естествено за да бъдем по цял ден заедно, да четем книжки и да се гушкаме. Опитвам се да обясня на Амалия, че хората работят не само за да "изкарват парички" (признавам, едно удобно, но доста тривиално обяснение), но също така и за да се развиват като личности, за да си доставят удоволствие, за да правят нещо любимо и вдъхновяващо, да оставят следа след себе си, да помогнат на други хора да живеят по-добър живот, и т.н., и т.н.
Тя ме контрира с лекота, че дори и като безработна, само да поискам и ще мога да изтегля пари от банкомата, колкото са ми необходими. Толкова е просто, пък аз - виждате ли, някак не съм го разбрала. А удоволствието - то нали и като четем книжки, като играем, като се гушкаме - пак си доставяме удоволствие, хубаво ни е, обичаме се, нали?
Още не съм намерила формулата, чрез която да й обясня какво е социология и всъщност с какво точно се забавлявам, четейки, пишейки, пресмятайки... Най-любимото ми е да съм на терен, да говоря с хората, да планирам и правя изследвания, ама това е друга тема... Извинете, пак се отплеснах. Засега се задоволявам с малкото - да й обясня, че любопитството, интересът към другите и към света изобщо е много важно качество. Ще продължавам да развивам тази си теза, дано да намеря подходящия начин. Със студентите си сякаш нямам грандиозен успех, дано с Амалия да пробия ;-)
Много ми е любопитно тя с какво ли ще се занимава, когато порасте? Засега желанията на Амалия се движат в плоскостта: детска учителка, лекарка, балерина, зъболекарка, футболистка!
Иначе вече има опит с някои фундаментални професии - пожарникар, пилот, рибар, както и метач-събирач на боклук. Да поживеем, ще видим ;-)
Първият въпрос, след като влязохме в моята стая бе: Мамо, а къде е твоето креватче? И в момента ви се усмихвам, защото помня какъв бурен кикот ме обзе и колко време ми трябваше да се съвзема след този, иначе съвсем логичен детски въпрос. Защо обикновено ние, големите, си нямаме креватчета на работното място? Защо човек трябва да толерира следобедния си сън най-вече докато навърши пет годинки? Отплеснах се в сложни и неразрешими казуси ...
Въпросът "какво работи тати" беше значително по-лесен за обяснение - "докторите лекуват хората и децата, когато се разболеят. Работят в болници, носят бели престилки, чакат ги много хора пред кабинета. Телефоните им звънят непрекъснато. Когато се приберат от работа, спят пред телевизора."
Обясненията за това "Какво работи мама" всъщност са дълъг и сложен процес, дори цяла система, който продължава своя живот и развитие в момента - две години и половина по-късно. И ще продължи да ни съпътства, да се оформя, да се променя докато ние - майка и дъщеря има какво ново да научим една за друга.
Вчера вечерта Амалия реши да ме впечатли, като си пожела да съм безработна, естествено за да бъдем по цял ден заедно, да четем книжки и да се гушкаме. Опитвам се да обясня на Амалия, че хората работят не само за да "изкарват парички" (признавам, едно удобно, но доста тривиално обяснение), но също така и за да се развиват като личности, за да си доставят удоволствие, за да правят нещо любимо и вдъхновяващо, да оставят следа след себе си, да помогнат на други хора да живеят по-добър живот, и т.н., и т.н.
Тя ме контрира с лекота, че дори и като безработна, само да поискам и ще мога да изтегля пари от банкомата, колкото са ми необходими. Толкова е просто, пък аз - виждате ли, някак не съм го разбрала. А удоволствието - то нали и като четем книжки, като играем, като се гушкаме - пак си доставяме удоволствие, хубаво ни е, обичаме се, нали?
Още не съм намерила формулата, чрез която да й обясня какво е социология и всъщност с какво точно се забавлявам, четейки, пишейки, пресмятайки... Най-любимото ми е да съм на терен, да говоря с хората, да планирам и правя изследвания, ама това е друга тема... Извинете, пак се отплеснах. Засега се задоволявам с малкото - да й обясня, че любопитството, интересът към другите и към света изобщо е много важно качество. Ще продължавам да развивам тази си теза, дано да намеря подходящия начин. Със студентите си сякаш нямам грандиозен успех, дано с Амалия да пробия ;-)
Много ми е любопитно тя с какво ли ще се занимава, когато порасте? Засега желанията на Амалия се движат в плоскостта: детска учителка, лекарка, балерина, зъболекарка, футболистка!
Иначе вече има опит с някои фундаментални професии - пожарникар, пилот, рибар, както и метач-събирач на боклук. Да поживеем, ще видим ;-)
Инка, много е сладко!
ОтговорИзтриване