сряда, 9 май 2012 г.

В матрицата

Дъщеря ми Амалия вече е на 5. И вече ми се налага да разбивам щампи, в които някой друг, някъде извън семейството вече е поставил невинната й душа.
Матрици, стереотипи, щампи - както искате ги наречете, предразсъдъци, модели... По-лесно е да мислим с чужди мисли, да даваме оценки с чужд аршин... По-лесно е, но е ужасно погрешно

Грехота е да поставяме децата си в нашите, често пъти погрешни и остарели коловози. Защо не  оставим дребните да бъдат свободни по-дълго време? Ами сигурно защото ние самите не сме.
Какво ме провокира да ви напиша днес? Вече за втори път малката и любопитна Амалия, когато трябва да нарече нещо или някой с негативен епитет, дава за пример "циганетата".

Снощи ми каза с удивление, че "дядо вчера говори с един циганин", все едно се е случило нещо невероятно, нещо забранено, нещо много странно.
Ами да, защо да не говори?, казвам аз. - Ами циганетата, мамо? Те работят, ровят по кофите. Те са облечени в дрипи. Нали казваме, че са дрипави? - продължава да ме изумява Амалия.
Нечие детство. Автор: Красимира Василева
- Да, мамо. Дрипави са, работят, бъркат по кофите, защото не ходят на училище! Защото техните родители не са ходили на училище и нямат пари, за да ги издържат. Но те са деца като теб. И те искат да играят, някой да ги прегръща и да им разказва приказки. ... И сигурно те също биха искали да учат, да научават различни неща за света.

Често разказвам на Амалия за децата, които нямат родители. За децата, които са родени болни и за които трябва някой непрекъснато да се грижи. Опитвам се да й внуша, че любовта е най-важна. Че да живеем заедно означава да приемаме другостта, да сме толерантни.
Трудно ми е да й обясня за порочния кръг, в който са поставени циганите, пардон, трябва да използвамм политически коректното "роми".
А как да й разкажа за възрастните хора, които тя все още не е виждала как бъркат по кофите, как просят на някой ъгъл... Как нашите родители и прародители са принудени да живеят с хляб и кисело мляко.
Амалия все още не знае защо са бедни бедните хора у нас. Малка е за такива прозрения, но се надявам да не дели хората на цигани и други, на болни и здрави. Надявам се да успее да направи разликата между образовани и необразовани - защото според мен това е една от причините едни да бъркат по кофите и да крадат от други...
Като социолог не обичам да правя лесни обобщения, но не мога да не забележа колко повредени сме ние, българите като общество.  Колко силно искаме да мразим другия, да го критикуваме, да омаловажаваме усилията му.
А животът е кръговрат. Сега сме на върха, утре може да ровим по кофите... "Това не може да се случи на мен" е погрешната мантра... 
Възможно ли е да променим нещата? Първо трябва да променим себе си - убедена съм в това.

Зад всеки образ, щампа, матрица се крие една лична човешка история.


Няма коментари:

Публикуване на коментар