вторник, 15 май 2012 г.

Чупенето - безнаказано!/ Breaking - unpunished!

Много се чудя кое е точното заглавие на историята от днес, 15.05.2012, за която ще ви напиша.
Историята не е възвишена, напротив - помиярска и нелепа, ежедневие у наше село. У най-големото село.

Действието се развива на паркинга на магазин БИЛА на бул. България в приятното обедно време един без десет. Паркирам, а до мен една девойчица, да не кажа - женица, си е отворила вратата на колата и пуши, явно чака шофьора да се появи. Аз вече тръгвам да слизам и виждам как въпросната с безразличен и отмерен жест си хвърля фаса на земята. Най-естественото нещо на света, нали?
Аз в движение само й казах: "Изпуснахте си нещо." А, тя - сякаш не загря в началото, ми отговори - "А не, хвърлих си цигарата." - "Да не би да сте на къра?" - зададох риторично въпроса и отминах.
Съгласете се, тръгнала съм да пазарувам, не да се занимавам с кифли. Не е възможно да бъдат превъзпитани, а аз не мога да изчистя света!

Девойката е от този тип незабележими, безлични, които трябва да си сложат нещо на главата, да носят ярки дрехи, да говорят силно, за да може човек смътно да си спомни, че някога ги е виждал. Май беше с черни екстеншъни (изкуствени удължители коса), гримирана ярко. Говореше с акцент. Абе, бодра смяна от новостоличанките, за малко е и не е от тука. Докато ходя към входа на магазина, се разминавам с нейното Мило, но си признавам, че дори не го погледнах. Тя, обаче се почуства окрилена, че любовта идва да я защити!  Направо ме сепва с крясък - звучеше каруцарски, определено е гласовито момето. - "Майка ти е селянка. Да ти .ба майката. Ти ли ще ми казваш къде да си хвърлям фаса ..." Пяна на устата, адреналин, екшън ви казвам. Опита се и да ме застигне, готова за бой - а на мен почти ми стана смешно, защото застигането беше от типа "Само да те хвана, ама се страхувам да не ме стигнеш". Петелът и той започна нещо да мърмори. Представяте ли си - да спретнем търкал заради комплексите на някаква мома, която е засегната, че се държи като селяндурка и най-вече, че някой друг го е забелязал. Не, мерси! Оставих двамцата да се утешават взаимно колко съм проста, влязох в магазина и буквално след 2 минути излязох.
Можете ли да познаете какво видях? Сигурна съм, че да. Счупено ляво странично огледало. Готин шут е било. Жалко, че съм го изпуснала.
Тя, девойката, а и любимият й не са много светнати, да ви кажа. Не са много ЕнтЕлегентни. Първо на паркинга на Била има камери. Сигурно има и свидетели на волното съчетание върху моята количка. Второ, моето возило е с пълна застраховка. Даже бих я поканила, "екстеншънката", да ми почупи още малко колата, че ми е време да я сменям. Дори Радка Пиратка мога да й пусна в съпровод, да я вдъхновя.

Впоследствие оставам с впечатлението, че можем да си чупим и млатим където си поискаме. Щом хулиганът не е хванат, екшънът се води "срещу неизвестен извършител". Аз, както можете да си представите, толкова силно съм се впечатлила от гласовите възможности на другарката, че само успях да забележа, че колата е сив металик. Нито ми пука какъв е номера, нито модела. Ако обръщам внимание на всички комплексарки, докъде ще го докарам?
Да знаете, обаче - ако някой нещо ви погледне на криво, направи ви забележка или просто не ви харесва на външен вид - можете да си чупите на воля! Много важно, че било чужда собственост. Само гледайте да не съм наблизо, когато решите да си хвърляте угарката или мазната хартийка на земята.

А на паркинга на Била има десетки кошчета, уважаеми! Но явно и това не е достатъчно.
Това поведение с хвърления фас ми напомня еснафските къщи, в които холът се пази само за гости, иначе стои празен, да не се изцапа. Хората ядат на вестник, защото покривките са лукс и не са за ежедневно ползване. Така и тези сладури - в колата има пепелник, ама той не е за фасове. Сигурно си слагат ядки в него, знам ли!?

Тук от тази история поуката е само една - Да чистим за един ден е causa perduta. Вече май и висша сила не може да ни спаси държавицата и народеца. Не обичам да обобщавам, обаче младите моми като тая хич не са малко, да ви призная. И момци. Радвам им се на псувните по светофарите, в киносалоните, в ресторантите. Хвърлят си боклуците докато карат и не им мига окото. Даже в парковете ходят, да им се начудиш що. Сигурно и там да мърсят.

И горко ми на мен, мааалко по-възрастната, ако един ден се наложи точно тези да решават колко да ми е пенсията, колко да е чисто по улиците и как точно да ми лекуват ишиаса.
Уви.


Няма коментари:

Публикуване на коментар