понеделник, 10 юни 2013 г.

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО МИНИСТЪРКАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО // AN OPEN LETTER TO THE EDUCATION MINISTER




До
проф. д-р Анелия Клисарова
Министър на образованието и науката

Уважаема госпожо Министър,

Съгласно Конституцията на Република България всеки български гражданин има право да получи образование. За всяко българско дете има определена от държавата сума, която субсидира неговото образование, и  това е негово право, гарантирано от върховния закон на страната.
Обръщаме се към Вас като родители на деца в училищна възраст – деца, които нямат право да получат държавна субсидия за образованието си, тъй като родителите им са избрали за тях частната форма на обучение.
Какви демократични основания може да има за едно такова дискриминационно решение?
Нима ние, родителите им, работещи в Република България, не даваме своя принос за тази субсидия? Нима нашите деца не са български граждани? Нима частните училища не са утвърдени именно от МОН?
За пореден път българската държавна администрация не комуникира с хората директно, а чрез медиите. От публикации в пресата разбрахме, че няма да стартира дългоочакваната,  обсъждана и приета през февруари 2013 година от НС инициатива «Парите следват детето», която беше предвидена за 2016 година.
Бихме искали да  Ви зададем някои въпроси, госпожо Министър.
На какво основание твърдите, че ако се отпуснат субсидии на частните училища, те ще станат повече и с по-ниско качество, за което ни осведомява публикацията на в „Сега“ (http://www.segabg.com/article.php?id=651724)?
Всъщност не става дума за училищата, а за нашите деца. Нашите конституционни права ни гарантират, че можем в качеството си на родители да изберем формата на обучение на децата си, както и учебното заведение, на което да ги поверим. Държавната субсидия за образование се полага по закон на всяко българско дете. Не става дума за субсидиране на училища, а за субсидиране на образованието на всеки ученик. Защото ние не искаме да противопоставяме децата на такива от държавни училища и от частни училища, а всеки родител да има възможност да избира най-доброто за детето си.
Ако е  необходима оценка за качеството, бихте могли да поискате единна справка за всеки град и да сравните резултатите, постигнати от децата, учещи в  държавните и в частните училища. Изключително лесно е да се измери успехът, тъй като учениците и на частните, и на държавните училища държат едни и същи изпити и след 4-и, и след 7-и, и след 12-и клас. Всъщност фактите ясно говорят, че в момента частните училища поддържат много по-високо средно ниво на обучение, отколкото държавните/общинските.
Силно ни обърква решението да предложите на широката общественост статистики, от които са извадени училищата с малки випуски. Приемаме това като явен израз на стремеж да се дискриминират децата, обучаващи се в частни учебни заведения, които именно залагат на обучаването на малко ученици, но с много високо качество.
Да погледнем и малко статистика.
Американският колеж вече няколко години застава начело на класацията от матурите за 12-и клас. Миналата година ЧОУ "Света София" беше в топ 5 училища на България, според статистиките от НВО за 7-и клас. В София беше на второ място, а след него следваха още две частни училища – Първа частна математическа гимназия и «Евростар». В топ 10 имаше 5 частни училища.
Постиженията на седмокласниците от ПЧМГ за тази учебна година са видими на сайта на гимназията: http://www.parvamatematicheska.com/news-bg/99-rezultati-nvo-7-klas-2013.html.
И това са само част от примерите, показващи качеството на обучението на учениците в частни учебни заведения.
Ако това е поводът, по който МОН за пореден път ще лиши учениците в частните училища от образователна субсидия, то как ще санкционира тези в държавните училища по същия критерий? Ние като родители не виждаме логика едно държавно училище с 85 зрелостници, чиято средна оценка от матурите е „среден 3,28“, да получава държавна субсидия, а едно частно училище с 15 зрелостници със среден успех „много добър 5,35“ да няма това право.
Ако се боите, че тепърва ще изникнат самозвани училища с ниско качество, все пак заради това съществуват сложните процедури за лицензиране и постоянните проверки от страна на повереното Ви министерство, които – за никого не е тайна – се провеждат с неимоверно по-голяма строгост за всички частни детски и учебни заведения, отколкото за държавните и общинските. В същото време голяма част от частните училища правят и невъзможното, за да поддържат както много високо качество на предлаганата образователна и възпитателна услуга, така и достъпни цени, за да не бъде тя привилегия само на много малка част от обществото. Отпускането на държавна субсидия за учениците в частните училища не само ще отмени една дългогодишна несправедливост спрямо част от българските деца, но и ще позволи на по-голям брой желаещи да се възползват от този вариант на обучение и ще се превърне в предпоставка не за понижаване, а за допълнително повишаване на неговото качество.
Смятаме, че твърде отдавна се спекулира с всевъзможни мотиви за отказ на държавна субсидия за частното образование. Забравя се, че става дума за деца от българското общество, чиито родители съвестно плащат своите данъци и на които държавата е задължена да осигури качествено образование. Пред широката общественост се изтъкват манипулативни, непълни данни за постиженията на учениците от частните училища. Намеква се за «богатите» им родители, за които частното образование е поредната прищявка, а не един от много малкото варианти за относително гарантирано качество на образование в България. Настоява се, че във време на криза и постоянно обедняване на населението държавата не може да финансира «богатите» за сметка на останалите.
Вместо да се гради висококачествено образование, родителите и децата им биват разделяни на обучаващи се в държавни и в частни училища. По този начин, освен че изкуствено се насажда излишно напрежение, Вие лишавате едните от полагащото им се по закон. Това е дискриминация в най-чистия й вид, и то в условията на тежка демографска криза.
Не по-маловажен е проблемът за прозрачността при разпределянето на фонда с държавната субсидия. Ние настояваме това да стане обществено достояние. Къде отиват парите, предназначени за субсидиране на всяко българско дете, чиито родители са се спрели на частно училище?
В момента издръжката на един ученик е средно 1500 лв. годишно. В частни училища и детски градини са записани около 8000 деца (данните са от учебната 2012/2013 година и са базирани на приблизителна статистика) и за тяхното обучение би трябвало да са предвидени около 10 млн. лв. за една учебна година.
Удобно се пропуска основният въпрос: какво се случва с парите, предвидени за тези деца, които не постъпват в държавно/общинско училище? Защото със сигурност те НЕ отиват в бедните училища и НЕ се насочват към тяхното развитие! Бихме искали да получим точна информация за това, как са били изразходвани тези средства през последните двадесет години.
Освен това стипендии за успех над 5.50 след основно образование се отпускат според Постановление №207 на МС от 1994. Такава стипендия се отпуска дори за чужденци, които учат в България. Но отново българчетата с отличен успех в частни училища нямат право на това поощрение. Защо? Те са по-малко отлични от останалите или са по-малко българчета?
Време е всички ние – родителите на деца, обучаващи се в частни училища, както и тези, които биха желали децата им да ползват полагащото им се от държавата, за да имат по-голям избор за образованието на децата си –  да потърсим правата си и ако се налага, дори на по-висока инстанция от тази на българското правителство, позволяващо си да не спазва върховния закон в страната и препоръките на Комисията за защита от дискриминация, която още преди години изказа своето становище по въпроса. Защото ние продължаваме да се надяваме, че в България ще започнат да се взимат решения в името на подобряването на образованието като цяло, а не продиктувани от мимолетни политически съображения и евтин популизъм.

С уважение:
Елена Хаджигенова, Екатерина Маркова, Ирина Манушева, Мария Пеева, Петя Нойчева, Милена Сърнева, Елена Христозова, Боряна Дойчева, Галя Бозова, Фарис Ал Асси, Стефка Иванова, Мила Драгомирова, Ралица Стоянова, Радостина Паскова, Аделина Иванова, Вероника Генова - Василева, Красимир Василев, Татяна Желева, Мариян Петков, Александра Лещарска, Здравка Дянкова, Албена Евтимова, Георги Дренчев, Марио Марков, Емилия Стефчева, Кольо Дойнов, Пламена Дойнова, Николай Хаджигенов, Йорданка Бонева-Благоева, Боряна Дюма, Ерик Дюма, Веселина Миланова, Вера Якуб, Мария Езелдин, Зорница Акел, Соня Адбургани, Петър Илиев, Милена Маркова, Веселина Попова, Наталия Иванова, Ирина Симеонова, Мила Димитрова, Теодора Радославова, Паолина Йорданова, Камелия Ванкова, Таня Рашева, Петя Генева, Васил Генев, Дамян Дамянов, Хенриета Стоянова, Цветлина Бочевска-Тодорова, Тодор Тодоров, Таня Христова, Росица Дилова, Крассимира Уилямс, Нина Георгиева, Венета Корнфорд

1 коментар:

  1. Много добре казано! Заставам зад всяка Ваша дума и тъй като писмото е отворено - заемам се да го разпространя на всички свои контакти.
    Аз самата от години задавам тези въпроси, но не подозирах за големината на "спестената" сума. Вероятно там се крие причината... Уви!!!

    ОтговорИзтриване