четвъртък, 1 март 2012 г.

Какъв е смисълът на живота? - 42 [по Дъглас Адамс]/What is the meaning of life? 42 - on Douglas Adams

Не успявам да намеря отговор на този въпрос, или поне не по-лесноразбираем от 42. Неясните, трудни и противоречиви въпроси са непрекъснато около нас. Понякога търсим отговори, в друг момент се оставяме по течението...  

- Защо не разбирам нито дума от това списание? Защото не познаваш буквите. - Е как, нали го чета?!

- Защо хората мечтаят за неща, които никога не биха могли да се случат в действителност?

- Защо ми разказваш за вълшебства. Те случват ли се наистина? - Ами да, разбира се. - Ами тогава и аз ще си измислям вълшебства, дали ще се случват по-често?

- Как едно дете пораства? Някаква магия ли се случва? Как става така, че мъничкото бебе става голям човек и сам някога има деца?

- Нали когато хората се женят, тогава имат деца? А как става така, че се раждат деца без мъжът и жената да са женени? А ако момче хареса момче, или момиче иска да има семейство с момиче? Те имат ли деца?

- А какво е любовта?  А любов и обич различни неща ли са?

-  Как бебето преди да се роди диша и се храни? То говори ли с майката? Познава ли я? Тя говори ли му? А как детето се научава да говори? ...

- Нали децата обичат най-много майките? А децата и бащите близки ли са? !!! 

- Защо понякога бащите или майките не се грижат добре за децата си? Защо ги оставят? Защо не ги обичат? А защо се раждат деца, които не са искани?

- А защо понякога хора, които се обичат, се карат?

Това не са работни въпроси за философски трактат. Това са само част от въпросите, които бълва едно почти петгодишно момиченце - всеки миг, в който е с отворени очи... Сигурно пита и насън. Навярно сънува питащи приказки. Надявам се, че ще продължава да пита, за да търси своята истина. Дори и когато порасте.

Мисля си, че отговарянето на детските питания е най-отговорната част на едно родителство. Ние, възрастните сами не знаем повечето отговори на тези въпроси.
Най-лесно си спомняме клишетата. Даваме отговорите, които са най-приемливи в средата, в която живеем. Тези, които сме чували най-често и които така са се забили в съзнанието, че изкачат дори без да сме ги търсили. По ключови думи. Механично, без да сме критични, ей така - само защото бързаме нанякъде, а вече не помним за къде сме тръгнали.
Отговорите, които даваме са различни в различните части на света, в различните общества... Те са едни за мен, други за теб... Съвсем други са те за петгодишните.
А някой знае ли какви трябва да бъдат отговорите, които даваме на едно дете?
Какви отговори ще позволят на Амалия да задържи свободата да решава сама? Със сигурност няма правилни и погрешни и това е най-трудното...

Кои са най-трудните въпроси, които са ви били задавани?

Няма коментари:

Публикуване на коментар