Не успявам да намеря отговор на този въпрос, или поне не по-лесноразбираем от 42. Неясните, трудни и противоречиви въпроси са непрекъснато около нас. Понякога търсим отговори, в друг момент се оставяме по течението...
- Защо не разбирам нито дума от това списание? Защото не познаваш буквите. - Е как, нали го чета?!
- Защо не разбирам нито дума от това списание? Защото не познаваш буквите. - Е как, нали го чета?!
- Защо хората мечтаят за неща, които никога не биха могли да се случат в действителност?
- Защо ми разказваш за вълшебства. Те случват ли се наистина? - Ами да, разбира се. - Ами тогава и аз ще си измислям вълшебства, дали ще се случват по-често?
- Как едно дете пораства? Някаква магия ли се случва? Как става така, че мъничкото бебе става голям човек и сам някога има деца?
- Нали когато хората се женят, тогава имат деца? А как става така, че се раждат деца без мъжът и жената да са женени? А ако момче хареса момче, или момиче иска да има семейство с момиче? Те имат ли деца?
- А какво е любовта? А любов и обич различни неща ли са?
- Как бебето преди да се роди диша и се храни? То говори ли с майката? Познава ли я? Тя говори ли му?
А как детето се научава да говори? ...
- Нали децата обичат най-много майките? А децата и бащите близки ли са? !!!
- Защо понякога бащите или майките не се грижат добре за децата си? Защо ги оставят? Защо не ги обичат? А защо се раждат деца, които не са искани?
Това не са работни въпроси за философски трактат. Това са само част от въпросите, които бълва едно почти петгодишно момиченце - всеки миг, в който е с отворени очи... Сигурно пита и насън. Навярно сънува питащи приказки. Надявам се, че ще продължава да пита, за да търси своята истина. Дори и когато порасте.
Мисля си, че отговарянето на детските питания е най-отговорната част на едно родителство. Ние, възрастните сами не знаем повечето отговори на тези въпроси.
Най-лесно си спомняме клишетата. Даваме отговорите, които са най-приемливи в средата, в която живеем. Тези, които сме чували най-често и които така са се забили в съзнанието, че изкачат дори без да сме ги търсили. По ключови думи. Механично, без да сме критични, ей така - само защото бързаме нанякъде, а вече не помним за къде сме тръгнали.
Отговорите, които даваме са различни в различните части на света, в различните общества... Те са едни за мен, други за теб... Съвсем други са те за петгодишните.
А някой знае ли какви трябва да бъдат отговорите, които даваме на едно дете?
Какви отговори ще позволят на Амалия да задържи свободата да решава сама? Със сигурност няма правилни и погрешни и това е най-трудното...
Кои са най-трудните въпроси, които са ви били задавани?
Няма коментари:
Публикуване на коментар