четвъртък, 17 ноември 2011 г.

Няколко думи за удобните "фалшификати"/ Few words about convenient fakes

Това "безумие" днес буквално взриви Фейсбук. На някои им беше смешно и забавно, а други като мен се натъжиха, защото отдавна не се усмихват от такива неща.
Заради името на институцията, подала писмото, а и заради правописа и начина на изразяване, читателят остава с впечатлението, че авторът на това писмо е от Ромски произход. Част от използваните изрази - като квадратурата вместо клавиатура сигурно са напълно автентични - всички знаем, как сложнозвучащи думи се използват цветисто и комично от страна на Ромите.
Съвсем друга тема е, че неграмотността сред ромите не би трябвало да предизвиква смях и да бъде забавна на някого - тази неграмотност показва само едно - тоталната липса на държава и каквато и да било държавна политика по отношение на ромския етнос! Категоричен отказ от целенасочена работа в многоезична и мултиетническа среда каквато е България. Това е дълга, сериозна, тъжна тема, за която в момента нямам сили... Тук акцентът е във фалшификатите...
Толкова реално изглежда заведената с входящ номер в общината молба, че на пръв поглед, признавам си и аз не се усъмних в автентичността й, докато не се размислих върху почерка, подписа, прегъването по средата... Аз самата не мога да пиша толкова разбираемо ръкописно. Неграмотният човек пише като първокласник. Разкривено, с големи разстояния. Трудно изписва някои букви.
Сканираният документ все повече ми изглеждаше нереален, че поисках да разбера дали в действителност има подадена такава молба в Столична община.
В страницата на виртуалното деловодство на Столична община документ с такъв входящ номер не съществува. 
Тук плашещото за мен е не толкова производството на автентично изглеждащ фалшификат, а устойчивият стереотип в главите ни, матрицата, на която е подчинено мисленето ни, която ни казва: "Ромите са неграмотни, нахални, крадат, искат нещо от институциите, за да ни представляват пред света!" Тази комбинация от думи е бетонирана, вкоренена, хванала е мозъците ни в менгеме, и ни предизвиква първосигнално да не приемем, че това не е истината. Че нещата наистина не са точно такива, каквито ни се представят. Че има и друга Истина...
Сега умишлено ще спра да пиша точно на това място. Няма да развия темата, за да ви провокирам - да се опитате да разчупите клишето, да потърсите за себе си другата Истина, различните Истини и реалности. И ние участваме, позволили сме на сетивата да закърнеят, да спрем да чуваме, да не виждаме, да не усещаме реалността около себе си, защото е грозна... трудна за преглъщане, гротескна. Но ми се иска да съумеем да се променим, за да променим и гледката навън. Въпросът всъщност е дали ние, българите, имаме желание за това?

Това съвсем не е единственият удобен фалшификат, за съжаление...  (to be continued)

2 коментара:

  1. Колкото повече хора заживяват в нет, толкова повече ще стават тези фалшификати и толкова повече ще им вярват.

    Да си спомним онзи глупост "Тихо, да не събудим българите", писмото на Левски (на което и аз вързах, за мой срам) и още куп такива.

    Хората НЕ проверяват информацията, те НЕ търсят, защото не се сещат. Те са хора, седящи пред компютър, които питат колежката колко е часа, защото нямали часовник (това е реален случай). Те пускат тема във форум за нещо, което могат да разберат съвсем сами, много по-бързо и лесно.

    Нация от не мислещи хора. Не рационални до безумие, вярващи на всичко което им е угодно, страхувайки се да го преверят, да не би да излезе лъжа.

    ОтговорИзтриване
  2. Преди всичко не искам да задълбочавам в причината за такава фалшификации.

    По скоро искам да кажа, че макар случая да е чисто български реалността се оказва навсякъде такава, и ако този път сме се проявили ние, то не значи че половината свят спи и не вижда точно като нашенеца. Не, че искам да защитавам неграмотността и общата

    Не-информираностна на българина, но не бива да класифицираме нещата като национални. За мен е по-интересен въпроса защо се получава така?

    Мързел, прекалено много информация, липса на време, липса на желание или просто някоя нова съвременна ситуация в която всичко е възможно.

    Ей така, поздрави от мен.

    ОтговорИзтриване